Пейгъноу усети човешки дъх зад себе си. Беше неговият шофьор Вазиф, който неотклонно го следваше.
— Удивително, а? — каза Вазиф.
Това напомни на Пейгъноу, че беше дошъл тук не да се удивлява и разглежда забележителности.
— Къде е балконът на богомолците? — запита той.
Вазиф посочи вдясно една облицована в мрамор квадратна стаичка без прозорци, отгоре на която имаше перила на балкон.
— От този балкон ходжата произнася молитвата — обясни той.
— Благодаря ти — каза Пейгъноу. — Сега трябва да ме оставиш сам. Чакай ме в колата.
Пейгъноу проследи с поглед шофьора, докато той излезе от джамията, и отново се обърна към миниатюрната конструкция, която крепеше балкона. До самата врата смирено беше коленичила самотна мъжка фигура. Този, който му трябваше, беше пред него. Погледна часовника си — 11.03. Точно.
Пейгъноу леко запристъпва по наредените килимчета към усамотено коленичилата фигура. Когато се изравни с нея, той също коленичи. Погледна човека до себе си. Беше мъж с вид на копой, с маслинено тъмен цвят на лицето и мазна черна коса. На бузата му имаше синкав белег от посичане.
Без да губи време, Пейгъноу каза, леко задъхан:
— Вие сте Робърт Джеклин?
Изненадан, Джеклин попита предпазливо:
— Вие кой сте?
— Идвам от името на Карлос — каза Пейгъноу.
— Защо?
— Аз съм изпратен от една група в Париж, която отвлече Карлос. Той е в наши ръце. Можете да си го получите здрав, ако приемете и изпълните нашите условия. Аз дойдох да ви обясня какви са те.
Дори мускулче не трепна по лицето на Джеклин.
— Как ще докажете, че говорите истината?
— Ще ви покажа съобщение от Карлос.
— Трябва да го видя.
— Ще го видите и след това ще чуете какво искаме от вас. Ще ви дадем време да се консултирате и договорите с вашите хора в Париж. Ако сте склонен да приемете, ще намерите мен и моя шеф на една маса на терасата на ресторанта в хотел Хилтън — откъм Босфора в два часа утре. Ясно?
Джеклин се изправи на крака.
— Ще ми покажете доказателства, че Карлос е задържан при вас. След това ще кажете условията. Добре!
— Точно така — каза Пейгъноу.
Минути преди два часа следобед Пейгъноу, следван от Армстед, мина през главната приемна на хотел Хилтън, и през страничното фоайе двамата се отправиха към терасата на ресторанта над Босфора.
Космата сива перука, удълженият му с кит нос и залепналите дълги мустаци дразнеха Армстед, но беше решен на всичко, за да постигне главната си цел.
Предстоеше му среща с дясната ръка на Карлос. От него той щеше да разбере дали ще бъде приета операцията. Всичко зависеше от отговора на Джеклин.
Минаха покрай кулоарите с тоалетните и покрай стените, облицовани със зелени и сини плочки и влязоха в ресторанта. Оберкелнерът се приближи до тях.
— Предполагам имате резервация от мистър Уолтър Зимбърг за трима души — на терасата — каза Пейгъноу.
Келнерът погледна списъка на резервациите.
— Да, на терасата, за трима души. Един от гостите ви вече е тук.
Масата им бе до перилата с лице към блесналата ивица вода. Спретнато облеченият възнисък мъж с фрапиращ белег на бузата дори не се помръдна, когато Пейгъноу издърпа плетения стол срещу него и го предложи на Армстед.
— Мистър Робърт Джеклин, мистър Уолтър Зимбърг.
Джеклин вежливо кимна с глава. Армстед и Пейгъноу седнаха. На карираната в зелено и бяло покривка пред Джеклин имаше бутилка минерална вода Кестана. Той си наля поредната чаша.
— Надявам се, че не сме ви накарали да чакате много — каза вежливо Армстед.
— Не — отговори Джеклин. Изгледа Армстед от горе до долу и пренебрежително сви устни. — Дегизировката ви е лоша. Лошо направена. Казвам ви го, за да имате предвид в бъдеще, не че има някакво значение. Мен съвсем не ме интересува кой сте вие.
Армстед се смути и потърси подходящ отговор, но преди да проговори, до масата се спря келнерът и им раздаде менюто.
— Може би предпочитате да пийнете нещо като начало?
Джеклин сложи ръка върху чашата си.
— За мен това е достатъчно.
Армстед разгъна менюто и прелисти една-две страници.
— Имате ли бяло вино? А, ето листът с напитките? Да изпием една бутилка, а, Гус?
— Защо не? — каза Пейгъноу.
— Мога да ви препоръчам Чанкая — обади се келнерът.
— Най-доброто, което имате — каза Армстед. — Тъй и тъй сме тук, да поръчаме нещо за ядене. Как сте тук с бърканите яйца?
— Мога да ви предложа миш-маш. Яйца с домати, зелени чушки, магданоз и сирене.
— Добре — съгласи се Армстед.
— Същото и за мене — каза Пейгъноу.