— Аз искам крем карамел — каза Джеклин, подавайки му менюто.
— Не искате ли нещо за аперитив?
— Не — каза Джеклин.
Изчакаха келнерът да се отдалечи и Армстед се обърна към Джеклин.
— Доколкото разбирам, ясно ви е какво става.
Джеклин кимна с глава.
— Разбрах доста неща от бележката на Карлос и от вашия приятел тук.
— Можете ли да го извършите?
— За нас невъзможни неща няма. Тази задача обаче е малко необикновена.
Армстед се наежи.
— Не ви питам за мнението ви, питам ви можете ли да го направите.
Джеклин отговори съвсем спокойно.
— Ние искаме да освободим Карлос.
— Ще изпълните ли операцията?
— Трябва да го направим. Да, аз говорих с нашите хора в Париж. Те са съгласни. Можем да направим всичко, което искате. Не е проста работа, но можем да се справим. За щастие имаме ключовата фигура за тази работа. Човекът е в Япония. Можем да го наемем чрез японската Червена армия. Той няма да ни откаже, ако цената е приемлива.
— Цената е Карлос.
— За нас да, но за този в Япония — не. Него Карлос не го интересува. Той ще иска гарантирана сума. Един милион американски долара, може би. Аз не бих могъл да кажа точно, но той ще се съгласи на участие само ако предложената от него цена се приеме. А без него операцията е невъзможна.
Без дори да помисли, Армстед веднага каза:
— Цената е моя грижа.
И тримата замълчаха, защото един келнер спря с масичка, отрупана с ястия. Сервира им.
Келнерът се оттегли и отново ги остави сами. Армстед бодна вилицата в чинията си, но тревожните мисли като че ли бяха прогонили апетита му. Джеклин поднови разговора.
— На този в Япония ще му бъдат необходими няколко дена за специални тренировки — кратко специално обучение.
— Има ли някакви проблеми по това — запита Армстед.
— Никакви. Един ден преди операцията той ще бъде доведен от Токио, за да се присъедини към нас, фактически към вас. Най-напред ще настоява да се срещне с вас, за да му покажете доказателства, че възнаграждението му е депозирано в банка на името на жена му. С него ще можете да се срещнете, където пожелаете.
— Ще се срещнем на мястото, откъдето той ще напусне Съединените щати — каза бързо Армстед.
Джеклин гребна една лъжичка от крема си.
— Добре.
Армстед продължи.
— Моят приятел тук… — той посочи Пейгъноу — Той ще уреди всичко с вас в Париж. Той се връща в Париж още днес.
— Аз ще бъда там утре — каза Джеклин. — Мистър Пейгъноу знае как да се свърже с нас по телефона. — Джеклин впери поглед в Армстед. — Промяна в разписанието няма, нали?
— Една седмица след днес — каза Армстед. — Точността трябва да бъде безупречна.
— Ще бъде — каза Джеклин, без да сваля очи от Армстед. — С приключване на операцията, сумите ще са платени. А Карлос? Кога ще си получим Карлос?
— Не повече от час, след като се уверя в успешния резултат — каза Армстед. Мистър Пейгъноу ще позвъни на връзката ви в Париж. Той ще ви каже къде може да потърсите Карлос. После — Армстед произнесе внушително и отчетливо — вие вършите вашата работа, ние вършим нашата.
Лека усмивка пробягна по лицето на Джеклин.
— Тероризмът разчита и се уповава на доверие — каза меко той, — даже когато се борим един срещу друг.
Виктория влезе в службата на парижкото бюро на Ню Йорк Рекърд с четири папки, които бе взела от документацията. Разгъна ги на металната масичка. Намери снимката, която търсеше и се настани удобно, за да я разгледа. Невероятно облекчение се разля по цялото й тяло. Особено по краката.
Беше късен следобед на четвъртия ден, след този, в който Виктория стана свидетелка на похищението на Карлос. Тя успешно беше проследила похитителите до улица Якоб, но не беше успяла да проследи двама от тях — шофьора и още един, които напуснаха укритието малко след това.
Оттогава насам Виктория неотклонно следеше какво става там.
В продължение на три дни тя напускаше наблюдателния си пост на ъгъла на улиците Якоб и Сена само колкото да хапне някоя кифла или сандвич, да вземе един душ или да открадне шест часа сън след полунощ. Днес беше четвъртият ден на това изтощително следене. Тя вече не знаеше какво точно дебне. Първоначалното й намерение тук на улица Мартел, съгласно инструкциите на Ник, беше да изчака някой да излезе от укритието. Някой, когото да проследи и опише, за да потърсят връзка с Ремзи между сензационните репортажи в Рекърд и бандата на Карлос. Неволно бе станала свидетел на похищение на човек, който излизаше от укритието и намерението й коренно се промени. Изгаряше от любопитство кои са похитителите и кой е похитеният. Това й предлагаше материал за най-сензационния репортаж на годината. Той щеше да бъде неин. За досегашните терористични репортажи в момента хич не я беше грижа.