Старинният часовник на стената отброяваше последните му свободни пет минути, преди да повика следващия пациент. Отвори бележника си с адресите. Намери номера на телефона и набра Ким Несбит. След няколко позвънявания тя се обади.
— Ким? Карл Шарф съм. Казаха ми, че си искала да ти се обадя. Отдавна не съм те виждал!
— Как си, докторе?
— Отлично, благодаря! А ти как я караш, Ким?
— Не по-добре от очакваното — последва късо изсмиване. — Ти най-добре знаеш!
Предположенията му се оказаха верни. Касаеше се за Армстед.
— Ами… не съм те виждал доста време — каза той. — Ще ми се да вярвам, че си о’кей!
— То кой ли пък изобщо е о’кей! — каза Ким с лека ирония. Въпреки бодрия й глас той усети скрити недомлъвки. Стори му се все още трезва.
— Ами, ако има нещо, което аз мога да… — започна той.
— Нужен ми е съвет по отношение на един наш общ приятел.
— Ами, ако мога, с удоволствие ще ти помогна.
— Става дума за Едуард Армстед. Предполагам, че продължаваш сеансите си с него?
— Как да ти кажа — започна предпазливо Д-р Шарф.
Последва още едно мимолетно изсмиване от нейна страна.
— Ако продължава да те посещава, за което съм сигурна, значи си по-добре от мен. При мен той вече идва много по-рядко. От време на време. Когато му скимне. Не чувства особено влечение насам.
Д-р Шарф реши да се измъкне.
— Знаеш ли, аз с готовност ще ти помогна с всичко, което мога — каза той — но мисля, че не е съвсем редно аз да се намесвам в интимните ти отношение с Едуард Армстед. Да, вярно е, той е мой пациент, Ким. Това е въпрос на етика — трябва да има дискретност.
— О, я стига, Карл! — каза тя с пренебрежение. — Неговите тайни мен не ме интересуват. — Аз искам просто да споделя някои неща с човек, на когото мога да се доверя, с човек, който го познава не по-зле от мен. Искам този някой да ми каже как да постъпя! Какво да правя с него!
Ким млъкна.
— Знаеш ли, той е болен — проплака тя.
За д-р Шарф това проникновение дойде съвсем неочаквано. Сега беше моментът да се измъкне от разговора, да намери претекст и да го прекрати. Но се изкушаваше да го продължи. Ако Армстед наистина страда от прогресираща психоза, допълнителните подробности биха били в помощ на д-р Шарф. Алтернативно той ще трябва да се домогва до тях чрез консултации с колега психиатър. Той беше предпазлив и рядко допускаше пряка намеса в недотам ортодоксалните случаи. Този път обаче реши да приеме. Искаше му се да чуе потвърждение на собствената си диагноза от човек, който често в най-различни ситуации е бил с Армстед. Ким не беше лекарка, а негова бивша пациентка, на която той можеше да се довери. И после, тя го беше потърсила. Да продължи да я слуша, без да участва в разговора, би било неетично. И д-р Шарф реши да се хване за последните думи на Ким.
— Ти значи смяташ, че е болен? Наистина ли мислиш така?
— А ти нима не мислиш така? Ти би трябвало да знаеш по-добре от мен. Болен е и болестта е в главата му. Страда от фикс идеи. Внушил си е, че светът е негов и че той го ръководи. Интересуват го само властта и силата. Жаждата за власт съвсем го е обзела. Направила го е безчувствен. Такъв е дори в леглото. Ако пък успее да се възбуди, той се просва отгоре ми като труп и мислите му блуждаят бог знае къде. Когато все пак успее да ме има, той го прави като че мен ме няма, като че под него няма човек. Отнася се с мен като към онези надуваеми японски кукли.
— Съжалявам, Ким!
— В началото, след смъртта на баща му беше добре. Имаше влечение към мен. Желаеше ме. Сега изглежда не съм му достатъчна, той иска всички в този свят. Иска всички да бъдат негови. Да доминира над всички.
— Ти ще продължиш ли да се срещаш с него?
— Ох, не знам — простена в отчаяние Ким. — Вече ми е безразлично — продължи тя, но бързо премисли. — Мисля, че да. Предполагам, че с радост ще го приема, когато се сети да дойде. Та какво друго ми остава! Ако ти имаш предвид друго, кажи ми.
— Ким, ако някога пожелаеш, ела при мен.
— Може ли да дойда?
— Ще се радвам, ако мога да поговоря с теб. Макар че за Едуард Армстед не мога да говоря без негово разрешение.
— Забрави за това. Благодаря ти за безплатния сеанс.
— Бих желал да мога да ти помогна, да облекча тази твоя грижа, Ким. Аз не по-малко съм загрижен за него, но мисля, че ти сама трябва да решаваш как да постъпваш с Ед. Да, той наистина, изглежда, е под… голяма депресия, много е напрегнат напоследък. Но, надявам се, с времето това да се оправи. — Докторът замълча. — Мисля, че ще бъде разумно да не му казваш, че сме разговаряли, докато аз не поговоря с него за това идущата седмица.