— По-добре, недей — жално проплака тя.
— Ами…
— Що се отнася до мен, няма да кажа нищо. Имаш честната ми дума.
— Благодаря ти, Ким! — някак с неудобство каза психоаналитикът. — Довиждане.
Д-р Шарф сложи обратно слушалката. Диагнозата му беше потвърдена. Поразходи се по опънатото въже на етиката, но не беше без полза. Щеше да предложи отново да започнат по три сеанса седмично. Или поне два. Щеше да препоръча на лекаря на Армстед някои тестове, една щателна обработка. С възможно приложение на литий. Да, това той щеше да предприеме съвсем скоро.
След като излезе от кабинета на д-р Шарф, Армстед седна в лимузината си и се върна в апартамента си на Пето Авеню. Прекара следобеда там в спокойно подреждане на работите си. Към 5 часа вече всичко беше в ред и под контрол.
Дайъц го беше уверил, че проблемът с Виктория Уестън е бил отстранен. Тя с готовност приела отзоваването и се съгласила да напусне Париж. Много се била зарадвала, че Армстед поискал веднага да я види и да чуе от самата нея подробности по отвличането на Карлос. Веднага след пристигането си на летище Кенеди щяла да отиде направо в Рекърд.
Уверен, че този пробив в строго секретните му работи с бандата на Карлос е вече запушен, Армстед изцяло се зае с проверката на подготвителните работи за най-големия си удар. Пейгъноу се беше върнал в Париж и Армстед надълго разговаря с него. Карлос продължаваше да бъде скрит заложник. Джеклин изпълняваше всичко, което беше обещал, за да може да освободи своя водач. Членовете на бандата на Карлос бяха от различни страни и се събираха в Бахамските острови или Куба.
Най-важният от тях, ключовата фигура беше от Токио. Армстед вече знаеше името му — Юзике Мацуда. Той беше приел условията за участие и вече се обучавате. Скоро щеше да се присъедини към другите. Доволен, че голямото събитие беше в процес на изработване и неотклонно, и безпогрешно се приближаваше към апогея си, Армстед реши да попрегледа някои текущи работи във вестника, които чакаха неговата намеса. Вече беше разговарял повече от 2 часа с Мак Алистър и с редакторите на отдели.
Работният ден свърши и дневната смяна напусна работа. Армстед се почувства по-свободен, но и по-самотен. Хари Дайъц беше още там, но на Армстед му беше писнало от разговори с него. Друг за разговор нямаше. На него му се искаше женска компания — жена, с която да се чувства удобно и приятно. С Ханна това беше невъзможно. Хич не му се искаше да слуша упреците и оплакванията й тази вечер. Беше наредил на секретарката си да й телефонира, че тази вечер е зает и няма да се прибере за вечеря. Оставаше другата и той я уведоми, че ще я посети. В 5 и 10 влезе в апартамента на Ким Несбит.
Веднага му стана приятно, че за разлика от друг път тя не беше по нощница. Беше облечена в плътно прилепнала червена копринена рокля, която той не беше виждал досега. Изглеждаше спретната. Русата й коса беше пригладена и прибрана отзад, а гримът й бе свеж и хубав. Беше застанала до близкия диван без чаша алкохол в ръката си. Колко забавно би било да я съблече и да я начука. Да я овъргаля и намачка — да се порадва на всеотдайната й покорност, помисли си той. Великодушно отиде при нея и я целуна.
Отдръпна се встрани и се намръщи. Тя остана безчувствена към целувките му и въпреки лекия парфюм — миришеше на бъчва.
— Добре ли си? — запита той.
— Да, защо не? — Думите й някак си се провлякоха и прозвучаха неуверено.
— Няма ли да ми предложиш нещо за пиене?
Тя безгрижно махна към барчето.
— Налей си.
— Няма ли да ми сервираш ти?
— О, разбира се.
Тя се опита да се отдели от дивана, но залитна и се задържа за масата.
— По-добре налей си сам — каза тя.
Армстед раздразнено отиде към барчето. Наля си уиски със сода, без да отделя поглед от Ким. Тя пипнешком се приближи до дивана и се стовари върху него.
Искаше му се да я нахока за това й състояние, но видя, че копринената й рокля се беше набрала високо над коленете й. Млечнобелите й бедра и това между тях възбудиха у него друго желание. Почувства наченки на първата си ерекция тази седмица. Ами ако набързо я награби и си свърши работата, без много да й обръща внимание? В това може би също има някакво удоволствие. Не, не, тя заслужава повече любезност и внимание.
— Да пийнеш едно силно кафе? — предложи той.
— Слугинята я няма. — каза тя. — Не, налей ми уиски.
Той не я желаеше безчувствена, а нямаше време за губене. Отиде към дивана, сложи чашата на масичката за кафе и седна до нея.
Ким се изправи в седнало положение. Леко разтвори краката си и още по-високо издърпа роклята си, за да открие по-добре бедрата си.