— Сигурен ли си, шефе, да не би да си го е измислила? Ти вярваш ли, че Шарф наистина е разговарял с нея?
— Абсолютно. Отдавна подозирам тази мазна невестулка.
— Мислиш ли, че е казал точно това, което казва тя?
— В това можеш да бъдеш съвсем сигурен. Ким няма ум за такава хитрост. Тя не би могла да си измисли такова нещо. Цитираше направо негови думи.
— И какво излиза от цялата тази работа?
— Излиза това, че Шарф е убеден, че нещо не е в ред. Загрижен е и може да започне да души насам-натам, както прави онова момиче Уестън, а ние не бива да допускаме някой да ни попречи точно сега, когато сме пред прага на най-големия ни удар.
— Може би си прав, шефе.
— Прав съм, разбира се. Аз винаги имам верен и точен усет за опасностите. Шарф е една опасност.
— И какво ще правиш?
— Ще туря намордник на Шарф, ще го спра, докато е време. Веднага щом излезем тази вечер оттук, искам да намериш човек, който да отиде в кабинета му и да свърши тази работа. Можеш ли?
— Няма проблеми — каза Дайъц.
— Намери човек, който да се промъкне в кабинета му нощес — без насилия. Да заличи името ми в бележника, в разните сметководни книги и в картотеката, ако изобщо пази такава. Можеш ли да уредиш това?
— Ще стане.
— И искам да ликвидираме с Шарф.
— Ама как, съвсем?
— Не! Как, по дяволите. Той има жена, деца. Ще се погрижиш просто да го няма известно време. Може би злополука на улицата утре, като отива на работа.
— А да, разбира се — съгласи се Дайъц, — това може да се уреди. Злополука. Но за размерите й не бих могъл да гарантирам.
— Абе, просто колкото да остане за известно време на легло. Обърни внимание и наблегни на това. Плати на твоя човек колкото поиска, но да го направи както трябва. Не се съмнявам, че ти ще уредиш тази работа добре. Винаги съм разчитал на теб, Хари. Аз нещо поогладнях. А ти? Пърженият телешки черен дроб е винаги за предпочитане. Да си поръчаме.
Едуард Армстед влезе в огромния си елегантен апартамент на десетия етаж на Пето Авеню с надеждата, че жена му Ханна е вече заспала.
Не му се искаше отново да слуша безкрайните й упреци. Искаше да остане сам в абсолютната безопасност на своя звукоизолиран кабинет. Да седне до викторианската си писалищна маса и да започне машинописния вариант на голямата статия — най-сензационния репортаж в историята на журналистиката.
Армстед надзърна във всекидневната, после в гостната — нямаше признаци на живот. Остана доволен. Знаеше, че когато Ханна стои до късно, тя обикновено седи в количката си и клюма пред огромния телевизионен екран.
След това в десет часа отиваше и си лягаше, а сега беше десет и тридесет и пет минути. Доволен, той тръгна по коридор, който отделяше двете спални от личния му кабинет.
Стъпвайки безшумно по килима в коридора, той забеляза, че вратата на едната спалня — тази на Ханна, беше отворена и лампите светеха.
Сърцето му се сви. Значи Ханна беше будна и го чакаше. Приближи се бавно към вратата, погледна вътре и замръзна на мястото си — тя беше там, седнала в количката до леглото си. Усети го, обърна към него измършавялото си сбръчкано лице и предизвикателно го изгледа с дълбоко хлътналите си очи.
— Не си ли легнала? — попита той. — Ти трябва да почиваш.
— Ти също — отвърна тя. — Чакам те. Къде се забави толкова?
— Вечеряхме с Хари Дайъц. Имахме един делови разговор.
— А преди това?
— В кабинета, разбира се, къде другаде?
— Излязъл си от кабинета в 5 часа — каза Ханна.
Армстед изскърца със зъби. Нямаше да бъде лесно.
Разбрала е някак къде е бил. По-добре да каже. Да я обезоръжи, като й каже истината. Така ще я успокои. Но преди той да заговори, проговори тя.
— След като си излязъл от кабинета, Едуард, ти си отишъл в апартамента на Ким Несбит.
Армстед щракна с пръсти.
— Точно така. Щях да забравя. Наминах да видя дали се е посъвзела.
— Намина за повече от час.
— За бога, Ханна, какви ги приказваш? Ким за мен е една роднина. Тя така тежко понесе смъртта на баща ми. Наминавах по някой път да я утешавам.
— Няколко дузини пъти — каза Ханна жлъчно. — Ама че утешения!
— А бе, кучко с кучко — викна Армстед, — ти значи си ме шпионирала, следила си ме…
Ханна присви устни и до болка стисна страничните облегалки на количката.
— Аз просто знам — извика тя с прегракнал глас. — Има от кого да науча. Знам това и няма да ти позволя да ме унижаваш.
— Ще правя каквото си искам — последва като изстрел отговорът на Армстед. — И ти с нищо не можеш да ми попречиш.
— Мога много да направя, стига да поискам. Не забравяй, че баща ми финансира и помогна на твоя баща, когато беше фалирал. Баща ми остави своя дял на мен. Повече от половината от имуществото, с което се разпореждаш, е мое. Мога да го продам и да те разоря…