Гласът й заглъхна в хрипове.
— Едуард, не ми се ще да правя нищо такова. Искам само да бъдеш малко по-внимателен, по-човечен.
— То си е моя работа какво ще бъда и какво няма да бъда — гневно извика Армстед. — Не се изпречвай на пътя ми. Ако още веднъж пратиш някого да ме следи и разбера това, ще съжаляваш, жестоко ще съжаляваш. Запомни това, Ханна, предупреждавам те.
С тези думи той сграбчи топката на вратата и с трясък я затвори след себе си.
Спря се, обезумял от ярост, пред дебелата дъбова врата на неговата стая. Извади от джоба си масивния ключ — единствен екземпляр, който само той държеше, и се опита да се овладее и поуспокои. Та нямаше и за какво да бъде неспокоен. Всичко вървеше добре, отлично, освен тези жени. Всичките му неприятности идваха от жените. Най-напред онова младото в Париж, дето се вре навсякъде. След това Ким, кучката му с кучка, седнала да заговорничи с личния му психоаналитик. И сега, тази тук в спалнята — с единия крак в гроба — взела да го следи и заплашва.
Пъхна сребърния ключ в скрития в ключалката секрет и за миг се спря, за да помисли и прецени това, което Ханна му каза. Тя значи знаеше за посещенията му при Дайъц, за всяко едно от тях. Сигурно се е договорила с някое детективско бюро, което ще рече, че те са го следили и продължават да го следят във всичко и навсякъде. За посещенията му при Ким хич не го беше грижа, но при това положение, те може би са проследили и други негови срещи и общувания. Като тези с Пейгъноу например, макар че за тях специално могат да се намерят оправдателни причини и обяснения. И все пак Ханна със своята ревност и преследвания би могла, без да иска, да му докара големи и опасни неприятности. Особено в следващите няколко дни. Нещо трябва да се предприеме, и то незабавно.
Той превъртя ключа, бутна с рамо тежката врата и влезе в кабинета. Преди да включи светлините, отново се спря и замисли в тъмнината. Хрумна му, че най-разумно щеше да бъде да се разкае пред Ханна по някакъв начин. Като да речем, той лично да й сервира закуската утре сутринта. Да, това ще направи. Сам ще приготви и сервира закуската на Ханна утре сутринта.
Оли Мак Алистър, който рядко беше викан в службата и официално в кабинета на своя шеф, влезе неуверено с папка в ръка.
Армстед леко се поклащаше на въртящия се стол, жадно смъркаше от първата за деня пура и наблюдаваше плахото му приближаване. Напоследък той не се срещаше пряко със своите редактори. Беше предоставил това на Хари Дайъц. Тази нощ Армстед беше работил упорито и дълго по първата чернова на своя шедьовър и спа неспокойно. Стана рано, приготви закуската на Ханна и й я сервира. Ханна едва не се разплака от внимание.
Закъснението на Дайъц пообезпокои Армстед. Доста неща имаше да се свършат снощи и рано тази сутрин. Резултатите много го интересуваха. Изчака Дайъц повече от час, но той все още не идваше и нетърпението на Армстед се изчерпи. В 10 часа реши да действа по друг начин и да разбере докъде са стигнали тези висящи работи. По вътрешната уредба извика Оли Мак Алистър и поиска да му се донесат разните резюмета на местните новини от градската информационна служба.
И ето, че прелюбопитният Мак Алистър беше вече пред него с папките в ръце.
— Седни, седни Оли — посочи му един стол Армстед.
Мак Алистър приклекна и се присви в палмовото кресло насреща.
— Вие поискахте само ранните резюмета от градската информационна служба, нали? — попита Мак Алистър, за да се увери, че не е сбъркал.
— Мен местните новини поначало не ме интересуват — каза Армстед, — но напоследък ги попреглеждам. Нищо радостно обаче. Доста скучничко?
Мак Алистър веднага зае угодническа позиция.
— Да, долу по места нищо особено. Големите новини дойдоха отвън… Сензационните репортажи на нашия Брадшоу доминираха над всичко.
— Ама, разбира се, — каза вестникарският магнат, — но все пак няма да е зле да хвърлим едно око… Дай да погледна.
Мак Алистър се повдигна леко от стола и подаде папката на Армстед.
— Тридесетина по-интересни засега. От деветдесет колонки, определени за новините, съм отделил девет за местните новини. Това е на базата на едно първо издание от шестдесет страници.
— Да видим какво ни се предлага — Армстед разгъна папката на бюрото си и придвижи стола си напред. Започна да прелиства резюмето на градската информация, като си даваше вид, че чете някои от тях. Измъкна един лист.
— Това тук какво е? А, за онзи самокандидатиращ се за кмет? Не важи според мен.