— А? Наистина ли видя това? Кому е притрябвало… И кой би се осмелил?
— Не знам! Докладвах за това на Дайъц, и веднага ми беше наредено да се върна в Ню Йорк, за да разкажа това на Армстед. Така и направих. Той не ми повярва, но обеща лично да се заеме със случая и че ако всичко се потвърди, аз ще разделя авторството с Марк Брадшоу.
— С Брадшоу? Но той нали не…
— Да! Да. Ти знаеш, и аз знам, но Армстед не знае, че ние знаем. Точно това ме доведе и насочи по следата. Как съм могла да бъда толкова сляпа досега? Всичко това е било под самия ми нос. Всичката тази неоспорима истина. Кой стои зад вълната терористични нападения напоследък, кой пише тези сензационни статии за Рекърда…
— Слушам — обади се Ник от другата страна.
В гласа му прозвуча огромно внимание и загриженост. Тя се опита да си го представи — да го види на другия край на линията — с притисната до ухото слушалка, трезвен, сериозен и внимателно заслушан.
— Продължавай, Вики — добави той.
Това я въодушеви и тя продължи. Разказа му набързо всичко, което се беше насъбрало в главата й. Не пропусна нищо, и сега, докато говореше, увереността все повече нарастваше. Ремзи нито веднъж не се опита да я прекъсне или да й противоречи. С огромно внимание изслуша версията й. Най-после тя свърши и зачака отговора му.
— Това е, Ник — каза тя в заключение. — Това е всичко.
Последва кратко мълчание.
— Едуард Армстед — продължи Ник най-после. — Значи ти мислиш, че е той?
— Аз не мисля, аз съм сигурна, че е Армстед.
— Ами ако не е? Защо… той ще върши всичко това? Та той има парите едва ли не на целия свят!
— Но няма признанието, или по-точно, нямаше го, когато пое вестника от баща си. Ти сам ми каза веднъж. Той иска да се докаже, да бъде личност. Жаден е за власт. И струва ми се… че не е много в ред — че е превъртял нещо.
— Възможно е — каза Ремзи, — но мен лично малко ме съмнява. Може пък да не е. Ти си изработила тази версия и вероятно имаш основание. Но има много странности в нея. Армстед да се договаря с престъпници, наема терористи и извършва престъпления — убийства и прочие. Това е просто невъзможно.
— Всичко е възможно, Ник, всичко. Здравата логика води към това. Логиката не можеш да оспориш. Друго обяснение няма.
— Да, права си, по-логично от това и аз не виждам — съгласи се Ремзи.
— Добре, да предположим, че всичко това е вярно. Ти какво можеш да направиш? Какво можеш да направиш без доказателства?
— Мога да отида в полицията и да ги накарам да разследват случая.
— И те ще те хванат за ухото и ще те изхвърлят. Много добре знаеш това.
— Знам — простена Виктория безпомощно — Тук наистина са нужни доказателства. Та нали за това се обаждам. Имам нужда от помощ. Ти може би ще ми предложиш нещо! Какво би направил ти, ако беше на мое място?
Ремзи напрегнато слушаше.
— Първото нещо, което бих направил е да внимавам, да действам предпазливо, да преценявам всяка своя стъпка. Защото ако що-годе си се доближила до истината, Вики, знай, че те грози опасност. Всеки миг може да стъпиш върху мина. Ако Армстед наистина е замесен, ти вече си белязана като негова заплаха. Той затова може би те е върнал в Ню Йорк. Ако упорстваш и стигнеш твърде близо до него, той ще бъде принуден да… да те ликвидира.
— Уместно предупреждение! Благодаря ти — каза Виктория, — но не чух следващия ход. Ако беше на мое място, какво би направил по-нататък?
— Хм… — Той промърмори нещо, което заглъхна по линията. — Доказателства, нужни са доказателства. А аз почти не виждам как можеш да стигнеш до такива. Все пак има два източника, и двата приближени до Армстед, и по мои предположения, несвързани с него с особена любов. Единият е жена му, Ханна. Тя от години не живее добре с него, особено последните една-две. Познаваш ли я?
— Слушала съм за нея.
— Другият източник е Ким Несбит. Това име говори ли ти нещо?
— Съвсем слабо. Мисля, че беше актриса в Бродуей, нещо като певица и любовница на Езра Джей Армстед.
— Това ли е всичко, което знаеш за нея?
— Всичко.
— Сега тя е любовница на Едуард Армстед. Той я наследи от баща си.
— Ти кодошиш ли се, Ник?
— Не е зле да ми повярваш. Ким нещо не е в добра форма. Чух, че Армстед се отнасял с нея отвратително. Така се говори. Не знам чувствата й към него какви са точно сега. Може все още да държи на него. Може и да е станала враждебна и отмъстителна. Ако ти се усмихне щастието, можеш да попаднеш на богати залежи — да намериш златната жила.
— Ако не ми се усмихне?
— Тя може да разкаже на Армстед за това, което вършиш.