— Ще си опитам късмета. Значи трябва да ги потърся.
— Аз имам адреса на Ханна. Също и адреса на Ким.
— Ти откъде знаеш всичко това? — попита Виктория.
— Аз съм криминален репортер, не забравяй. И във всяка своя работа, като правило, най-напред разследвам и проучвам шефа си.
— Добре, добре. Казвай адресите.
Той ги продиктува и тя ги записа.
— Препоръчвам ти да започнеш с Ким — каза той.
— Точно това и мисля да направя. Благодаря, Ник… Липсваш ми!
— Ти на мен също. Ще ми се да съм там, за да ти помогна. Но знаеш, че вдругиден заминавам за Лондон. Ако ти потрябвам, търси ме в хотел Атина. Но най-добре е, ако спешно ти потрябва помощ или съвет, обади се в Белия дом и търси Сай Розен Блум. Той е щатен служител при президента. Помощник в Уест Уинг. Той ще бъде тук. Той и баща ти са в много добри отношения. Сай е мой близък приятел. Бяхме съкафезници в колежа.
— Сай Розен Блум. Ще запомня. Ти ще му кажеш ли за какво става дума?
— Не, това не. Поне засега. Той обаче знае за теб, че сме работили заедно. Ако, разбира се, играта загрубее и бъдеш притисната до стената… ако почувстваш нужда от съвет и помощ, от човек, който да ти подаде ръка… можеш да му разкажеш всичко, с подробности. Старай се винаги обаче най-напред да се договаряш с мен.
— Добре, приятно пътуване, Ник.
— Остави моето пътуване. Грижата сега си ми ти. Трябва много да внимаваш.
— Много.
— Кога ще се захванеш с доказателствата?
— Тази вечер, Ник. Точно след една минута започвам.
Две изненади очакваха Виктория, след като натисна звънеца на вратата на апартамента на Ким Несбит.
Първата беше, че Ким Несбит, явно погледнала през ключалката, лично отвори вратата. А другата, че Ким се оказа съвсем млада. Виктория очакваше да види много по-възрастна жена. Та нали е била любовница и на бащата на Армстед. Но в неосветеното антре, в своето ориенталско кимоно, пижама и с дългата си коса, която съвсем наподобяваше тази на Виктория, тя изглеждаше като момиченце.
— Портиерът долу ми се обади и ми каза, че сте от вестника, — каза Ким.
— Да, от вестника съм — каза Виктория.
— Какво искате от мен?
— Бих желала да поговоря с вас, ако е възможно.
Ким Несбит продължи с подозрение:
— За какво?
Виктория се позатрудни, но реши, че трябва да бъде пряма.
— Доколкото знам, вие сте приятелка на мистър Армстед.
— Приятелка, ха. Хм, може би съм. И какво от това?
Още от самото начало Виктория разбра, че Ким е пияна.
— Помислих, че бихме могли да поговорим за него.
— Това не е интервю, нали?
— Не, нещо съвсем лично. — Виктория побърза да каже — става дума за нещо, за което искам да поговоря с вас лично и насаме.
Ким я погледна от горе до долу.
— Да не би Ед да ви е чупил?
— О, боже господи, не. Няма такова нещо.
— Добре — процеди през зъби Ким неохотно. — Влезте и казвайте.
Виктория мина покрай Ким и от тъмното антре влезе в ярко осветена всекидневна. Вървейки след нея Ким каза:
— Седнете където намерите за добре. Да ви налея нещо за пиене?
Виктория поклати глава.
— Не, благодаря.
Имаше три зелени дивана с разхвърляни по тях възглавници. Виктория избра този вляво от нея. Ким отиде до барчето, взе недопитата си чаша и отново се върна при нея. Виктория явно забеляза, че походката на тази жена беше нестабилна и че на ярката светлина изглеждаше доста по-възрастна. Беше разчорлена и по лицето й имаше бръчки на разочарование.
Ким седна на средния диван, бавно отпи от чашата си и я сложи на масичката за кафе.
— Какво ви интересува по отношение на Ед Армстед? — попита тя. — Какво искате да знаете и защо?
Виктория неспокойно заопипва чантичката си.
— Не знам как точно да започна.
— Просто започнете — насърчи я Ким.
— Както вече знаете, аз работя за Едуард Армстед. Една от новите съм в Рекърд. Аз и още един репортер бяхме изпратени от него в Европа за разни разследвания и проучвания по съвременния тероризъм и някои други събития. През това време, а и напоследък, станаха много неща, които ме разтревожиха.
— Разтревожиха ви? Защо?
— За самия мистър Армстед. Аз… аз не знам точно как да се изразя. Искам да бъда откровена с вас, но малко се страхувам. Страхувам се, че можете да кажете на мистър Армстед това, което се налага да ви кажа.
— И че той ще ви уволни.
— Нещо такова.
— Аз не знам какво имате предвид, нито пък знам дали ще мога да ви помогна, но можете да бъдете сигурна в едно. Можете да бъдете откровена и открита докрай. Няма да му кажа нищо, не се безпокойте. Да му казвам? Аз с този мръсник вече не говоря. Не мога да го понасям… — Тя взе чашата и отпи една глътка. — Какво ви е сторил този мръсник? Е, кажете?