— Нищо. На мен лично, нищо. Но ме плаши това, което той прави и може да направи на други хора.
Ким изглежда не я разбра.
— На жена си и на мен например. Изостави ни като ненужни вещи. Отнася се с нас като с досадни животни. Той е едно мръсно долно копеле. Повече от хората не знаят това, но той наистина е едно долно копеле.
— Това чувам за пръв път — каза Виктория. — Аз имам предвид това, което той върши спрямо хората от целия свят. Вредите, които нанася на всички хора. Имам предвид интереса му към тероризма. Той изглежда се е сдружил с терористи. Толерира и дори вдъхновява някои техни деяния. Познава основно всяка терористична операция, изглежда, че описва тези операции в самото им развитие — на самото място. Той първи отбелязва тези събития. Той ме кара да мисля, че е свързан някак си с терористи.
Виктория се оказа по-пряма, отколкото дори предполагаше и възнамеряваше, но нещо й подсказваше, че може да се довери на тази жена и се почувства облекчена, че изложи всичко това пред нея. Почака отговор от Ким.
Ким допи питието си.
— Терорист — смотолеви Ким едва чуто. — Мислите, че той има нещо общо с тях?
— Това искам да разбера. Вас питам за това, мис Несбит.
Ким се загледа в празната си чаша.
— Сила, власт — каза тя. — Той обича това. Заради властта той може да мине и през трупове.
— Сигурна ли сте в това?
— За силата и властта би направил всичко.
— Като например?
— За власт той би убил.
Виктория помисли, че Ким е вече много пияна и не се усеща какво говори.
— Можете ли да докажете това? — запита Виктория.
Ким се замисли.
— Мога да ви кажа много… промърмори тя и вдигна глава… но няма да го направя.
— Няма?
— Не мога. — С голямо усилие тя се изправи на крака. — По-добре си вървете.
Залитайки, тя се отправи към барчето, за да си налее поредната чаша. Виктория бързо се приближи към нея.
— Ако не се чувствате добре, можем да поговорим друг път.
Ким остави чашата си на барчето.
— Друг път, да. Отивам да полегна.
Виктория набързо надраска нещо в бележника си, откъсна листчето и го тикна в ръката на Ким.
— Тук е адресът ми и телефонният ми номер — каза Виктория. — Там съм почти всяка вечер. — Опита се да привлече вниманието й. — Надявам се, че ще помислите по това, което ви казах и ще ме потърсите.
— Може би — каза Ким. — Довиждане!
Виктория влезе в луксозното предверие на блока на Армстед и отиде направо към униформения портиер, седнал до масата. Трябваше да се увери, че Армстед не е в апартамента.
— Мистър Армстед прибра ли се вече? — запита тя, като извади от червения си портфейл служебния си пропуск и го показа. — Аз работя в Рекърд.
— Още го няма. Мистър Армстед не се е върнал още.
— Аз всъщност идвам при мисис Армстед. Тя тук ли е?
— Тя винаги е тук. — Портиерът пресегна за телефона — За кого да съобщя?
— Мис Уестън, работя за Рекърд, вестника на мистър Армстед. Кажете… й, че имам нещо да й съобщя.
Портиерът позвъни, повтори казаното от Виктория, изслуша отговора, кимна с глава и окачи слушалката.
— О’кей, мис Уестън, качете се в надстройката.
Виктория се изкачи с мисълта и надеждата, че Ханна Армстед ще бъде човекът, който ще й помогне да намери и разкрие истината. Разговорът с Дайъц и Несбит се оказа безрезултатен. Тя вероятно беше под въздействието на силна алкохолна отрова и не разбра нищо от това, което Виктория й каза. Ким явно беше враждебно настроена към своя любовник, но я беше страх да даде каквато и да е информация. Беше или премного предпазлива, или премного пияна. Виктория се надяваше, че с Ханна няма да бъде така. Ник й беше казал, че тя и Армстед не се разбират и не живеят добре. Но не биваше да се забравя, че Ханна все пак е съпруга на Армстед, и независимо от личните й чувства, тя може да застане на негова страна. Да, Виктория реши, че ще трябва да подходи предпазливо и внимателно.
На целия етаж в надстройката имаше само един апартамент и на огромната входна врата недалеч от асансьора с бронзови букви беше изписана само една дума: АРМСТЕД.
Виктория събра смелост, натисна звънеца и чу как звукът му затихна навътре.
Очакваше Ханна лично да й отвори. Не дойде обаче никой. Тъкмо се канеше да позвъни отново и вратата се отвори.
Добре развита жена, с гладко закръглено лице и бяла колосана медицинска престилка, застана в рамката на вратата. В нея имаше нещо нормандско.
— Да? — каза тя.
— Аз съм от Рекърд — каза Виктория — и трябва да се срещна с Ханна Армстед.
— Съжалявам, госпожице. Не сте улучили деня. По нареждане на лекаря посещение при нея днес не се разрешава.