Показалецът на Ким отново потърси шайбата. Две поредни избирания се оказаха погрешни, но третото успя. Телефонът звънна два пъти и слушалката се вдигна.
— Здравей, Ед — каза тя. — Ким се обажда.
— Не е Едуард — чу се глас. — Хари Дайъц е.
— Обаждам се по частната линия на Ед. Искам да говоря с него.
— Аз съм на бюрото му и работя. Ще проверя дали е тук.
— Иди и виж — каза тя.
Звукът внезапно секна, като че някой запуши микрофона с ръка. Запуши, но не съвсем.
Ръката върху микрофона явно беше оставила пролука, защото тя дочу сърдит глас отстрани.
— По дяволите, казах ти какво да й кажеш. Кажи й, че ме няма.
Беше гласът на Ед. На телефона прозвуча отново спокойно гласът на Дайъц.
— Проверих, Ким! Няма го.
Ким посиня от гняв.
— Ей, копеле долно, знам, че е там. Кажи му веднага да дойде на телефона. Трябва да му кажа нещо много важно. Кажи му, че ако не дойде, ще съжалява.
След кратка пауза, Дайъц се обади.
— Ким, няма го.
— Кажи му на този кучи син да пукне дано! — изкрещя тя и стовари слушалката върху телефона.
Нещо я стисна за гърлото. Задушаваше се. Легна на дивана и в продължение на пет минути се помъчи да успокои разтуптяното си сърце.
О, ще го оправя аз, копелето му с копеле. Дори последните си сили ще дам, но ще го оправя, ще му дам да се разбере. За да разсее мъглата, отново се върна към питието си.
Докато беше все още в състояние да мисли, Ким се опита да сглоби някаква схема и план за отмъщението си.
Момичето, което я беше посетило! Момичето от неговия вестник! Тя потърси мокрото листче и колкото и зацапано да беше името, тя успя да го разчете. Виктория Уестън. Да, същата, която се занимава с Армстед, която го подозира в нещо.
Ами да, точно това момиче. Може би в нея е реваншът? Тя трябва да каже нещо на това момиче, трябва! Но какво! Върна се към вчерашното им скарване и се опита да си спомни. Дали Ед не беше се издал с нещо пред нея, дали не беше изтърсил нещо в яда си. Спомни си точно момента на безумна ярост и думите му — „Всичко, което става с хората, зависи от мен“ — или нещо подобно каза той, и после „аз правя новините, аз правя живота на хората в този свят“.
Да, такива думи каза той. Можеше ли да се разбира от тях, че той ръководи терористи? И да, и не. Ще послужат ли те на Виктория Уестън? Ще бъдат ли от значение за нея? Може да бъдат, а може и да не бъдат.
Ким искаше да уязви наглия мръсник, както той беше наранил нея. Но доказателствата й не бяха достатъчни. И навярно твърде недостатъчни за Виктория Уестън.
О, майната му, реши Ким, и се зае с по-приятното занимание — чашката. Взе най-близкия до нея утринен вестник. Това беше навик у нея. Правеше го, за да заспи по-лесно. Видя, че в ръцете й бе Ню Йорк Рекърд и яростно го разкъса и хвърли на пода. Пресегна се за Ню Йорк Таймс и се разсмя, защото си помисли колко би го разгневило Ед това отношение към вестника му. С примигвания се опита да прочете първата страница. Езра Джей често беше й казвал, че един вестник на ден е по-добре от една ябълка на ден. Че това помагало на жената да се изгради като личност, да се оформи. Разширявало интересите й и я правело по-интересна, по-контактна, компетентна и веща в обществото. Да, имаше и хубави неща около този Езра. Той, разбира се, беше много зает и твърде много по-стар, но винаги е бил по-мил и любезен от своя син. Години наред след този негов съвет тя не пропускаше да прегледа поне един вестник на ден. Продължавайки да премигва на първата страница, тя се усети, че въобще не чете. Буквите за нея бяха извън фокус. Прегледа по-едрите заглавия в първата част, като се опря по-специално на рекламите на универсалния магазин за последните тенденции в дамската мода.
Продължи да обръща страница след страница. На шеста страница се спря на една реклама за нови италиански чанти в Бумингдейд. Погледът й случайно попадна на заглавието на малко съобщение над рекламата. Една дума в заглавието привлече вниманието й. Беше думата ПСИХИАТЪР. След нея тя прочете — СЕРИОЗНО НАРАНЕН.
С нарастващо любопитство запримига още по-бързо и с усилия сви очи, за да спре подскачащите букви. Още в самото начало се натъкна на името д-р Шарф. С усилия и тревога прочете текста, който следваше. Почувства, че сърцето й ускори ударите си.
Замъгленото й съзнание не й попречи ясно да разбере това, което прочете. Д-р Шарф, прекосявайки улицата към своя кабинет, бил блъснат от шофьор, който избягал. Сериозно ранен, многобройни наранявания. И накрая сведения за тежко състояние в интензивното отделение на болницата Рузвелт. Операционната, операционната, операционната, операционната! Списък на научните степени на д-р Шарф, награди и титли. Сведение на полицията, че шофьорът веднага избягал и нямало никакви следи за издирване.