Текстът отново излезе от фокус и Ким се замисли върху прочетеното.
Злополука… Никакви следи за издирване…
Тя изтръпна.
В съзнанието й се занизаха думи и случки от преди злополуката. Д-р Шарф беше разговарял с нея за Едуард Армстед. Шарф: — „загрижен съм и се тревожа за него… изглежда ми много депримиран…“ Тя самата: „болен направо… фикс идеи… мисли, че той управлява света.“ Шарф: „разумно би било да не му казваш, че ние двамата сме говорили за него.“
И все пак тя му беше казала, че са разговаряли — пиянски, тъпашки непростимо, тя беше изтърсила това пред Едуард Армстед. И Ед едва не я уби.
Ким безпомощно замаха с вестника. И сега Ед се беше опитал да убие д-р Шарф.
Ето най-после! Не, това не е злополука. Това е умишлен опит за убийство. Тя знае кой е виновникът. За нея не можеше да има никакво съмнение, абсолютно никакво съмнение, че Едуард Армстед се е опитал да ликвидира д-р Шарф. Защо? Защото Шарф, неговият психиатър, е злоупотребил с доверието му? Не, това не, защото такава реакция може да се породи от чисто човешки чувства и разум, а Ед Армстед отдавна беше загубил и двете. Тогава какъв друг мотив? Да се предпази? Да отстрани човек, който се съмнява за някакво маниакално състояние у него и да му попречи да разкрие поведението му… и може би престъпленията му.
Престъпленията му.
Онази млада жена от вестника, тя намекна за такова нещо, или пък се опита да говори за същото. Да, търсеше допълнителни сведения и подробности.
О, боже, сега вече ще ги има. Ким ще й помогне с всичко, което може.
Със запитания тя стана от дивана. Прикова крака в килима и се опита да запази равновесие. Беше ужасно пияна, ясно усещаше това, но се чувстваше и отрезвена. Една част от разума й беше съвсем свежа и трезва. Не, разбира се, не е възможно… но тя беше и едното, и другото.
Преди да се впусне в изпълнение на своя план, тя реши, че има още едно нещо, което трябваше да направи — като солидарен пешеходец. Нещо в дух на приятелство — една приятелска грижа.
Обади се в болницата Рузвелт.
— Да, сестро, роднина съм и искам да знам.
— Вижте, не бих могла да говоря и да ви кажа със сигурност, преди лекуващият лекар да… но хм, мога да ви кажа, че пациентът прескочи трапа. Все още е в интензивното. Операциите са успешни и се възстановява, но няма да е бързо и лесно.
— Ще живее ли?
— Да, ще живее.
Слава богу! Телефонният разговор свърши и Ким още веднъж се убеди в божията сила. Справедливостта е негова. Отмъщението — мое, аз ще отмъстя, ще се разплатя — каза Господ бог.
Тя ще постъпва и действа по божията воля.
Преплитайки стъпките си, Ким се отправи към спалнята си. Свали кимоното и пижамата си и облече панталона и спортния си пуловер.
Метна отгоре коженото си палто и тръгна да потърси колкото се може по-бързо Виктория Уестън.
Олюлявайки се, Ким застана пред вратата на апартамента на Виктория Уестън на 73-та улица и заудря с юмруци по нея. Отвътре прозвуча силно уплашен глас.
— Кой е?
— Ким Несбит. За бога, отворете.
Виктория беше започнала да се съблича. Беше по сутиен и комбинезон. Изтича, отключи вратата, широко я отвори и подхвана Ким, която политна да падне.
— Мис Несбит, не очаквах, че… — задъхана започна Виктория, продължавайки да подкрепя Ким.
— Трябва да говоря с вас… Имам много нещо да ви кажа… Трябва да ви кажа — замънка Ким. — Имам много да ви разказвам за Ед… Ед Армстед. Той ми каза, че… че държи в ръцете си живота на хората… прави новини… може би с някаква банда. Аз не знам… но се е опитал и да убие… своя психиатър… който беше започнал да се съмнява… Леле, душичке, много съм пияна. Признавам си. Пияна съм като свиня.
Виктория й помогна да свали коженото си палто и я заведе на дивана, който току-що бе разгънала и подготвила за спане. Помогна й да седне на леглото.
— Да ви направя кафе? — каза Виктория. — Ще пийнете ли едно силно кафе, без мляко?
— Няма значение — каквото ще да е — въздъхна Ким.
— Постойте тук. Ще отида в кухнята да ви направя едно нес кафе. Почакайте така, няколко минути само, веднага се връщам.
Виктория внимателно разгледа посетителката си и като се увери в инертното й състояние, навлече пеньоара си и изчезна към кухнята. Седнала на крайчеца на леглото, Ким продължи да се олюлява, да отмята назад ленено русата си коса и да притиска до болка слепоочията и очите си.