Виктория остана като гръмната.
— Мистър Армстед се опита да те отрови…да те убие?
— Вчера сутринта настоя лично да се погрижи за моята закуска. Нещо много рядко за него. Зарадвах се много — жест на внимание все пак. Той отиде в службата си, а аз с огромно удоволствие изядох закуската. Скоро след това започнах да агонизирам. Едва успях да се придвижа до телефона, за да се обадя на лекаря си и да отключа входната врата, преди да изпадна в безсъзнание. Била съм на границата, но ме спасиха навреме. — Тя замълча — Не, Виктория. Това не беше обикновено отравяне от храна. Случайно или нарочно в храната ми е имало отрова. Според мен сложена е от съпруга ми.
— Но защо е трябвало да прави това? Аз, разбира се, не знам какви са ви отношенията…
— Скарахме се грозно предната вечер. Казах му, че знам защо често отсъства и къде ходи. Казах му, че знам, че има любовни връзки с Ким Несбит.
Виктория се изненада, че чува името на Ким от устата на Ханна.
— И как разбра това? — запита тя.
— По най-обикновения начин — каза Ханна. Обърнах се към едно частно детективско бюро и Едуард беше проследен в продължение на няколко седмици.
— Каза ли на съпруга си, че си платила да го следят.
— Не точно така, но нещо подобно.
Виктория бързо прецени този факт и като че ли премери думите си.
— Ханна, той не е искал да те убие, защото си научила за другата жена. Той се е опитал да те убие, защото си наредила тайно да го следят.
— Не те разбирам.
— С твоето следене ти би могла да станеш заплаха за прикритата част от неговия живот. Би могла да научиш за много хора, с които той се среща — престъпници или терористи, и да разбереш с какво се занимава. Принудил се е да те спре, преди да научиш истината.
— Това не ми идваше наум — каза Ханна съвсем бавно. — Да, така или иначе той е искал да ме отрови. Сигурна бях в това, но не знаех какво да направя. Нямах никакви доказателства и не знаех към кого да се обърна. И тази сутрин, когато прочетох за убийството на Ким Несбит, окончателно реших, че зад него стои Едуард. Ким беше негова любовница, ти — негова служителка, която го подозира и ми праща бележки. Не съм много сигурна коя от двете е искал да убие. Теб или Ким? И защо?
— И аз не мога да кажа със сигурност — промълви Виктория, — но мисля, че знам защо. Твоят съпруг по някакъв начин е разбрал, че аз се съмнявам в него и че се опитвам да се добера до някакви сведения за него чрез Ким и е наредил да ме очистят, а те по погрешка са убили Ким. Може би щяха да убият и мен, ако знаеха, че съм в другата стая.
— Да, ясно, ясно — каза Ханна, — аз получих твоята бележка точно по време на трагедията в твоя апартамент. Реших, че се касае за нещо много важно, както ти беше и написала. В мой интерес и в интерес на собствения ми живот, аз трябваше да разбера какво имаш предвид и какво си наумила.
— Сега вече знаеш — каза Виктория.
— Знам. — Ханна кимна с глава. — Не бива да го оставим да продължава така. Чу какво ти казах за поведението му през последните няколко седмици. Поведение на ненормален, на вманиачен убиец.
— И водач на разюздала се терористична банда.
— Ти вярваш ли в това?
— Абсолютно.
Ханна се наклони към посетителката си.
— Но ти не можеш да го докажеш.
— Не, не достигах до нищо съществено. Последната ми надежда за това беше ти.
Ханна замълча. Напрегнато се загледа встрани, като се помъчи да се съсредоточи върху нещо. Най-после каза:
— Аз мога да помогна да се докаже… или опровергае… едно такова участие на Едуард.
— Можеш?
Виктория скочи наелектризирана и изгаряща от нетърпение да чуе това, което Ханна Армстед имаше предвид.
Ханна вдигна ръка и посочи с пръст към коридора пред всекидневната.
— Върви след мен — каза тя и бързо затъркаля количката навън към коридора.
Виктория устремно тръгна след нея.
На вратата на първата спалня Ханна даде знак на Виктория да я изчака. Придвижи количката до леглото и взе изправения до таблата тръстиков бастун. С помощта на бастуна тя стана, слезе от количката и с несигурни крачки се приближи до тоалетната масичка. Изтегли едно чекмедженце вляво от огледалото и упорито затърси нещо, явно добре скрито. Най-после триумфираща, намери това, което търсеше. Виктория не можа да разбере какво е намерила, но очевидно не беше само едно нещо, може би бяха две неща, които тя сложи в джоба на халата си.
— Ела с мен — каза Ханна. — Ако има доказателства, ще ти покажа къде можем да ги намерим.
Подпирайки се на бастуна си, Ханна тръгна по коридора и Виктория любопитно я последва. Минаха покрай втората спалня и спряха пред огромна внушителна дъбова врата с блеснала месингова топка и скрит в ключалката секрет.