Виктория направи, което й се каза.
— О’кей.
— Сега я завърти на ляво и на втория път спри на 74.
— Готово! Друго?
— Завърти шайбата на нула. Това трябва да е.
Разтреперана, Виктория внимателно докара шайбата до нулата.
Щрак. Болтът се отдръпна. Тя опъна ръчката и касата се отвори. Пъхна ръката си вътре и заопипва с пръсти. Напипа голям плик. Извади го. Друго в касата нямаше. Погледна плика. По него нямаше никакви надписи, само една дата, написана с молив. Утрешната.
— Само това беше вътре — каза Виктория и слезе от стола.
— Какво има в него? — попита Ханна.
Виктория отвори плика и извади три листа хартия. Бели, грижливо сгънати и чисто изписани на машина. Имаше подзаглавие.
От Марк Брадшоу.
Застанали една до друга, Виктория и Ханна бързо зачетоха. След първата страница двете жени се изгледаха ужасени.
— Боже мой — прошепна Виктория. — Ханна?!
Ханна беше съвсем разтреперана.
— Не мога да повярвам…
— По-добре повярвай! — Дрезгав сърдит глас прокънтя в тишината на стаята.
Двете жени се обърнаха ужасени и замръзнаха от страх. В рамката беше застанал Едуард Армстед. Усмихнат ехидно, той влезе в стаята.
— Утрешните новини невинаги могат да се прочетат днес, уважаеми дамички.
Спря пред бюрото си, наведе се над него и изтръгна от стената телефонния кабел. Продължи все така бавно и спокойно към двете сгушили се една в друга жени. Спря се до тях с почти блага усмивка на лицето. Вдигна едната си ръка и почти вежливо взе листата от ръката на Виктория.
— Върнах се за тях — каза той. — Взех, че ги забравих в бързината, голяма глупост. — Грижливо сгъна листата и ги пъхна в джоба на пардесюто си. — А сега, ако нямате нищо против, моля да ме извините, Ханна, ключа моля…
Жена му безмълвно подаде ключа. Той се обърна и тръгна. Тя изведнъж се оживи и го сграбчи с двете си ръце.
— Едуард, ти не можеш!…
Армстед рязко се освободи от нея.
— Мила моя — каза той, — всички ще умрем рано или късно, нали? Ти и твоята приятелка обаче няма да можете да дочакате утрото.
Оттегли се към коридора, обърна се и любезно им се поклони.
Вратата се затвори. Секретът щракна. Кабинетът беше изолиран от външния свят.
Глава петнадесета
Ханна лека-полека се пробуди. Отначало не можа да се ориентира къде се намира. След секунди недоумение, тя разбра, че е в кабинета на съпруга си. Случилото се вечерта и кошмарната нощ на затворничество изплува в съзнанието й. Беше премного изтощена, за да може да се вълнува. Бавно обърна главата си встрани и забеляза Виктория, която стоеше до нея и упорито я наблюдаваше.
— Ами… май съм позаспала — каза Ханна. Ти успя ли да заспиш?
— За малко — каза Виктория, — тук в креслото.
Ханна се загледа в тавана.
— Струва ми се, че май трябва да ми кажеш какво беше там… Това, което беше написал. Това, което разиграва днес. Аз погледнах листовете отгоре-отгоре, не обърнах внимание на подробностите. Самолетът на президента…
— Ще бъде нападнат от друг самолет — каза Виктория, почти загубила глас. — При сблъсъка самолетът Еър Форс Едно ще бъде взривен и всички в него ще загинат. Президентът Колуей ще умре. Прессекретарят му Хю Уестън — моят баща, ще умре. Журналистът от нашия вестник Ник Ремзи ще умре. Над сто човека в самолета ще умрат.
— И това е написал Едуард?
— Ще стане след малко повече от час.
— В колко часа? — запита Ханна.
— В репортажа му е казано, че е станало в девет и тридесет и две минути тази сутрин.
— Сега колко е часът, Виктория?
Виктория погледна часовника на бюрото.
— Точно осем и осем минути.
Ханна изтръпна.
— Как? Той… как ще направи всичко това?
— В репортажа не е казано подробно. Пише, че президентът Колуей е бил убит при подготвена акция във въздуха. Подробности не са дадени, но пише, че по Хаванската телевизия съобщили, че една от най-отявлените антиамерикански фракции на Кастро, била откраднала от военната база Сиенфуегос един МИГ 27F — усъвършенстван съветски самолет. Предполагало се, че пилотът бил някакъв си откачен — камикадзе, който седмици преди това бил изпратил заплашително писмо, на което никой не обърнал внимание. През 1945 година той бил определен да убие президента Рузвелт, но не успял. И за да си възвърне честта, решил да убие друг американски президент. Подпомогнат от кубински реакционери, този японец събрал сведения за планувания полет на Еър Форс Едно от въздушната база Ендрю в Мериленд за Лондон. Избягал с изтребителя МИГ и връхлетял с откраднатата машина върху президентския самолет. Това станало на 120 мили от атлантическия бряг — някъде към 40 минути след излитането му. След това следваха имената на загиналите — президента и останалите на борда. Това беше всичко, което успях да прочета.