Армстед неволно се поусмихна и подаде ръка. Мацуда грабна ръката му и сърдечно я раздруса. Устните му се разтеглиха в широка усмивка и откриха поредица от златни зъби по цялата горна челюст.
— Той говори съвсем слабо английски — каза Джеклин — и не разбира почти дума. Аз обаче говоря добре японски и ще помагам, ако се наложи.
— Добре — каза Армстед.
Изненадан много от златните зъби на японеца, той попита.
— Как се е сдобил с толкова златни зъби?
— Подарък от родителите му, от преди войната.
— О’кей — каза Армстед.
— Сега да ви обясня как се стигна до неговото участие в операцията. Неговите лични причини за това. Капитан-летец Йозуке Мацуда бил на редовна военна служба във въздушната база Каноя, в 721 въздушен полк, в ескадрилата от „живи торпили“. На 17 април 1945 година бил изпратен да взриви един американски самолетоносач. Задачата на Мацуда била да връхлети със своя щурмови бомбардировач Сюзей. Носел двутонна бомба върху капитанския мост и наблюдателната кула на самолетоносача. По сведения там трябвало да бъде президентът Франклин Рузвелт.
— Един момент — каза Армстед — кога е станало това?
— На 17 април 1945.
— Но президентът Рузвелт е бил покойник по това време. Президент Труман…
Джеклин предупредително разклати пръст.
— Вие и аз знаем това, но капитан Мацуда не го е знаел. По-важно е обаче, че Мацуда не успял да изпълни задачата си. В последната минута нервите му не издържали. Почувствал силно желание за живот. Помислил за младата си булка, която го очаквала в Токио. Решил, че не бива да умира, че трябва да се върне при нея и изпортил камикадзето. Вместо да връхлети върху капитанския мост, той се отклонил и се забил във водата. Останал жив и го взели в плен. След войната го освободили и той се върнал при булката си. Но тъй като се бил опозорил като камикадзе-летец, години наред останал без работа. През всичките тези години и последвалите ги той, жена му и трите му деца живели в бедност и мизерия. Жена му е саката. Капитан Мацуда заживял с единствената мисъл и грижа да подсигури по някакъв начин семейството си. Многократно заявявал, че ако му се отдаде втора възможност за камикадзе, ще го извърши с готовност и безпогрешно, стига да бъде гарантирана издръжката на семейството му. Карлос чул всичко това от японската Червена армия, свързал се с авиатора и го включил в резервите на групата, за да чака подходящ случай и ден. И ето, че този ден дойде.
Армстед не сваляше очи от ухиления японски дребосък.
— Ами ако пак се уплаши?
— Това е невъзможно — каза Джеклин. — За него сега няма нищо по-важно от това да подсигури семейството си и, както и самият той навярно ще ви каже, това за него е и въпрос на чест и реабилитация. Дори се е снабдил и носи в джоба си Амамори.
— Какво носи?
— Дървеното талисманче на будистите — за щастие и успех в мисията.
Джеклин забеляза, че Армстед е доволен и заговори нещо на японски с капитан Мацуда. Джеклин погледна Армстед.
— Да, той казва, че е готов веднага да се заеме с подготовката и изпълнението на мисията, ако му докажете, че сте депозирали в ДКБ-Дайчи Канайо Банк в Токио сумата от един милион американски долара.
— Погрижили сме се за това — каза Армстед и извади от джоба на сакото си бордерото от ДКБ. — Ето дубликат от бордерото. Вноската е на името на жена му. Вашият представител в Токио още днес ще предаде оригинала на жена му.
Джеклин взе бордерото и го подаде на японския пилот. Мацуда го прочете и широка усмивка отново откри пълната му със златни зъби уста. Заговори нещо на японски.
— Ще превеждам — каза Джеклин — доволен е. Благодари ви. Иска обаче да знаете, както вече ви казах, че няма да допусне неуспех и че за него това е въпрос на чест.
— Каква чест? Преди много години не успял да изпълни задачата, която му била възложена. Приема с готовност тази втора възможност да убие друг президент — мистър Колуей. Този път казва, че непременно ще успее. Да не се безпокоите. Ще бъде направено.
Армстед изгледа японеца с известно безпокойство.
— Толкова ми е смешен. Нима той би могъл да извърши такова нещо?
— Безупречно. Обучен е и е трениран много добре. Реактивният му изтребител в никой случай няма да изпусне целта.
— Как успяхте да го обучите? И… самолета, откъде ще вземете самолета?
— Всичко стана без особени затруднения — каза Джеклин. Купихме за доста голяма сума един Кастров пилот. Сега той навярно излита за тренировъчен полет. След тренировката, вместо да се върне в базата си в Куба, той ще избяга и ще се приземи на една изоставена писта в Бахамските острови. Къде точно, не е толкова важно. Наркосиндикатът също я ползва, а те особено държат на дискретност. Там беглецът ще бъде посрещнат от нашите хора, и стоящият тук капитан Мацуда незабавно ще заеме мястото в самолета. — Джеклин леко с пръст потупа часовника на ръката си. Трябва да побързаме към летището, за да не закъснеем.