Хвана за ръка дребния японец, който още веднъж показа блесналото злато.
— Готов съм — процеди той през златните си зъби съвсем спокойно и двамата излязоха от помещението.
След пет минути Армстед и Пейгъноу напуснаха залата. Вече към колата, Армстед каза:
— Летиш с мен за Ню Йорк. Не си забравил, нали?
— Не съм, не съм — каза Пейгъноу.
Армстед му подаде два ключа.
— Ето ти двата ключа. С единия хората ти ще влязат в надстройката, а с другия в кабинета. С пристигането ни в Ню Йорк ключовете незабавно да ми бъдат предадени.
— Ще стане, шефе, не се бой.
Армстед седна на предната седалка.
— Да се действа безпогрешно! Никакви пропуски!
— Никакви, разбира се. Телата им ще изчезнат безследно.
Той изтича от другата страна и седна зад волана.
Армстед леко хвана ръката му.
— Гус…?
— Да?
— Няма да бъде болезнено, нали?
— Никакви болки. Обещавам. Също като при Несбит. Без ах, без ох. Отпускат се и край, шефе. Японецът ще се погрижи за големия удар, останалото е моя работа. Бъдете спокоен. Запалете си пурата и спокойно се облегнете — каза Пейгъноу.
Запали колата и заминаха.
В заключения и изолиран от света кабинет в апартамента на Армстед двете жени вече се бяха помирили с неизбежното.
Ханна се беше присвила на кушетката, а Виктория безчувствено се бе отпуснала в едно кресло. И двете бяха като парализирани от умора и безпомощност.
Виктория като хипнотизирана се взираше в часовника на бюрото на Армстед. Напрегнато следеше хода на минутната стрелка. Боже мой, още една обиколка! Виктория се заприсвива в креслото.
— Излитат — проточи напевно тя. Замаяна и недоумяваща, Ханна вдигна глава.
— Кои?
— Еър Форс Едно, от въздушната база Ендрю в Мериленд. Точно 9 е часът. Еър Форс Едно излита с всички на борда. Това значи, че бившият камикадзе също излита. — Тя се изправи в креслото и се обърна с лице към събеседничката си. — Което също значи, че твоят съпруг вече праща човек за нас.
— Предполагам.
В тези страшни часове на отчаяние Виктория за пръв път събра сили и показа дух и решителност.
— Ханна, аз няма да им се дам. Няма да им дам да ме изведат оттук и да ме убият. Като ни поведат надолу по стълбите аз… аз ще побягна.
— Ще те застрелят на улицата.
— Нека — каза Виктория. — Аз така или иначе ще свърша, но поне ще ги хванат, а така и ти може би ще успееш да се отървеш.
— Не, с моите крака, не, Виктория — каза Ханна и поразтри изпосталелия прасец на разголения си крак. — С тези крака далеч няма да стигна.
Виктория съвсем се изправи и гневно стисна юмруци.
— Ние не бива да седим тук и да оставим да ни изведат като безпомощните евреи в Аушвиц. Трябва да се съпротивляваме. Трябва да направим нещо. Аз все още не мога да повярвам, че няма начин за излизане оттук.
— Колко пъти да ти казвам, Виктория! Начин няма, поне аз не знам такъв.
Виктория с усилие стана от креслото и се заоглежда наоколо.
— Прозорци. Досега не бях виждала стая без прозорци. Може би има такъв, прикрит с нещо.
— Бях тук по време на ремонта и помня. По план тя си беше без прозорци. Няма.
— Да имаше нещо тежко… Някакъв чук или стик за крикет — можехме да опитаме да пробием стената.
— Виктория, за какво са му на Армстед чукове в кабинета? Ако пък имаше такова нещо, той щеше да го отстрани или да го вземе при излизането си. Той не е толкова глупав да оставя тук инструменти, с които бихме могли да си послужим.
Виктория се приближи към масивната електрическа машина.
— Да можех да вдигна това и да го стоваря в стената…
— Нищо няма да направиш, стените са железобетонни.
Виктория се приближи към Ханна.
— Каза, че нямаш прислуга, която да живее тук?
— Постоянна прислуга, която да живее при нас няма.
— Но ти сама не би могла да се справиш с такова голямо жилище и домакинство? Сигурно идват да ти помагат, да чистят, да оправят леглата, да готвят? Някаква помощничка не може да не идва тук?
— Идваше една прекрасна черна жена, всеки ден. Но преди няколко седмици Армстед ме накара да я освободя. Необходимо му било спокойствие, усамотение. Не искал външни хора да му се мотаят из къщата. Той лично нае друга жена, която идва да чисти от време на време. Идва три пъти седмично, за по три-четири часа. Млада жена от Гватемала, която съвсем слабо говори английски.