Вече нищо не се виждаше в гъстия дим. Виктория се приведе ниско и се запрепъва след Ханна. Влязоха в някаква врата. Ханна тласна с гръб вратата и плътно я затвори. Отдели се от вратата и отново забута Виктория по плочките на пода към една стъклена врата, зад която се виждаше душ.
— Вътре — властно извика тя. — Влизай вътре.
В тясното пространство под душа двете плътно се прегърнаха. — Мирише ми на дим, — разкашля се Виктория. — Влиза дим отвсякъде. Ако дима не ни задуши, от огъня няма да избягаме. Да пусна ли душа?
— Още не — каза Ханна. — Той е последната ни възможност и надежда. — Виктория, чуй!
Напрегнато се ослушаха. Алармената система продължаваше упорито да звъни.
— Ако системата е задвижена изцяло — каза Ханна, борейки се да си поеме въздух, — пожарната не може да не е вдигната в тревога. Веднага ще разберат, че има нещо нередно и ще дойдат.
— Да се надяваме… Дано… — Задави се в мъчителна кашлица Виктория.
— Дано да дойдат навреме. Погледна часовника на ръката си — Осем и десет е вече.
Тя прилепи очи към остъклената врата на душа и забеляза, че вратата на банята вече се издуваше и потъмняваше. Огънят с пращене приближаваше. Пушекът в банята се сгъстяваше. Напираше в стъклата около душа и все повече проникваше вътре през пролуките на вратата.
Виктория забеляза метнат върху един кран пешкир и го грабна. Бръкна в джоба си и извади носна кърпичка. Завъртя кранчето. Бликна студена вода. Тя намокри пешкира и кърпичката. Спря крана и подаде пешкира на Ханна. А своя нос и устата си притисна с мократа кърпичка. Очите почнаха да я смъдят до болка от сгъстяващия се дим. Непрекъснатата й кашлица вече я задавяше.
Ужасният шум и пращене от огъня приближаваше. Виктория прилепи ухо към стъклената врата на душа. Долови ясни удари на чукове и брадви. Нещо силно се стовари върху вратата на банята и я разби на парчета. Плисна струя вода и се разнесе свистене на загасващ огън. Виктория потърси Ханна до себе си. Тя беше припаднала.
През замъгленото стъкло Виктория забеляза двама души с маски и огнеупорни костюми да влизат в банята. Отвори вратата на кабината на душа и изписка.
— Тук! Тук сме.
Понечи да излезе, но политна и единият от пожарникарите я задържа. Останала без въздух, Виктория успя само да посочи зад гърба си.
— Тя… там вътре… помогнете й!
Вторият пожарникар веднага се шмугна вътре. След него нагоре се спусна още един. Изведоха Виктория от обгорялата баня в тлеещия кабинет на Армстед. Вдигнаха Ханна на ръце и я изнесоха навън, после я занесоха в спалнята на Армстед и я положиха на двойното легло. Виктория изчака в коридора загледана в пожарникарите, които тичаха един през друг вън от кабинета с пожарогасители в ръце. След това влезе в спалнята. Отпуснатото тяло на Ханна беше заобиколено от лекари. Трима млади мъже и една жена в бели престилки, приветливи и надеждни като ангели.
Те всички се бяха надвесили над Ханна и съсредоточено работеха. Един от тях, млад с добре поддържана брада, се приближи елегантно към Виктория.
— Вие добре ли сте, мис?
Виктория вече не кашляше, но все пак предпочете да отговори с енергично кимване на глава.
Лекарят посочи с палец зад себе си към леглото:
— Не се безпокойте. Майка ви ще се оправи. Задавена е и позадушена от пушека, но вече се съвзема. Изнесли са я навреме.
Виктория не спираше да клати глава и да гледа към леглото. Ханна широко беше отворила очи към нея и като че ли я викаше. Машинално отиде до леглото и ясно видя, че Ханна наистина искаше да й каже нещо. Виктория коленичи и приближи глава към главата на Ханна.
— Ще бъдеш кукуряк, не бой се — приласка я Виктория.
Ханна се помъчи да каже нещо. Виктория приближи ухо към устните й.
— Вики… — едва прошепна Ханна. — Не им давай да го убият… Той… Той е болен човек… Много болен.
Виктория кимна с глава и бързо стана. Благодари на медиците и се оттегли. Огледа се наоколо. Всички бяха заети със своята работа. Лекарите бяха в спалнята. Накачулени с огнеупорните си дрехи, пожарникарите щъкаха по коридорите. Виктория грабна чантата си, излезе в коридора и забърза към всекидневната. На няколко пъти се препъна в проснатия пожарен маркуч и едва не се сблъска със забързаните пожарникари и полицаи. Никой не забеляза излизането й.
Вън, пред надстройката, група пожарникарски началници бяха се скупчили и оживено разговаряха. Виктория си помисли дали не би могла да им каже за заговора срещу Еър Форс Едно. Но инстинктивно се сети, че ще се наложи да обяснява, да доказва и убеждава, а това ще отнеме много време.