С престорено нехайство закрачи покрай опънатия като змия маркуч. Сега най-малко й се искаше да я спират и разпитват. Стигна до стълбището и със сигурна стъпка без препъвания бързо се спусна надолу.
Нямаше нужда да поглежда часовника си!
Времето явно изтичаше. При първия отворен магазин на Медисън Авеню Виктория се спря задъхана и потърси опора в един ъгъл на витрината.
Бягайки от апартамента на Пето Авеню, тя беше се натъкнала на любопитните погледи на събралата се тълпа. Продължи да тича покрай тях и наредените пожарни коли, без да обръща внимание на учудените пешеходци. Стигна до Медисън Авеню.
Влезе стремително в дългото и тясно питейно заведение. Звънецът на вратата извести за влизането й.
Собственикът показа глава иззад маркировъчната каса. Беше тантурест търговец на средна възраст и с доста оредяла коса.
— С какво мога да ви услужа, лейди? — Ех, ама… вие май… не сте се прибирали цяла нощ.
— Идвам от пожар — побърза да обясни окаяното си състояния Виктория. Сплъстената й коса и лицето й бяха неугледно мръсни, а роклята й омърляна и разкъсана.
— Трябва ми телефон…
— Пред вас е, лейди.
За посетители имаше само една кабинка и тя влезе в нея. Затвори се вътре и потърси в чантичката кредитната карта. С радост откри една и още по-радостна разбра, че има дребни пари. Още като начинаеща репортерка, един от първите уроци, които получи, беше винаги да носи дребни пари за телефонни разговори — и то много. Телефонът е главната артерия на репортера, която можеше да се раздвижи само с дребни пари. Тя изтърси монетите на поличката и откачи слушалката.
Позамисли се и почти веднага си спомни номера. Набра кода на Вашингтон Д С-202 и номера на Белия дом — 456–1414.
От централата там прозвуча женски глас. Виктория се подвоуми. Не знаеше кого да потърси. Самолетът Еър Форс Едно може би беше закъснял и още не е излетял. Баща й може би още беше в Белия дом.
— Искам да говоря с Хю Уестън — Прессекретарят.
— Свързвам ви.
Прокънтя жизнерадостен глас на млада жена. — Кабинетът на прессекретаря.
— Искам да говоря с мистър Уестън. Все още там ли е?
— Съжалявам! Ще отсъства от града за една седмица. Ако желаете да ви запиша…
— Обаждам се по нещо извънредно важно. Отнася се до живота на президента. Има ли някой, към когото…
Младата жена никак не се трогна и продължи все така весело.
— Ще ви свържа с административния шеф. Почакайте така.
След секунди оттатък се чу спокоен мъжки глас.
— Франк Олифтън на телефона. С какво мога да ви помогна?
— Можете — каза Виктория — аз съм дъщерята на прессекретаря Уестън…
— По-добре го потърсете в кабинета му. Сега ще ви…
— Току-що опитах — каза Виктория, изгубила търпение. — Казаха ми да говоря с вас. Обаждам се по нещо извънредно важно и спешно. Животът на президента е в опасност. Всяка минута би могъл да…
Шефът на управлението на Белия дом я прекъсна, като се опита да я успокои и поохлади.
— Точно сега едва ли има някаква опасност за него, мис Уестън. Той спокойно си лети в Еър Форс Едно за Лондон. Но ако става дума за някакво нападение след завръщането му, готов съм да му докладвам по-късно. Кажете ми, моля ви, трите си имена, адреса си и подробностите, за да ги запиша за разследване на случая.
Това ужасно протакане подлуди Виктория. Този идиот се опитва да я залъгва, като че ли си има работа с поредна откачалка. Надвиснало беше и всеки момент можеше да стане невероятно нещастие, а никой не искаше да й повярва. За бюрокрацията там едва ли не всяко обаждане отвън, е обаждане на смахнат маниак. Неверието, рожба на рутината и шаблона, е било причина за провали в не един жизненоважен и съдбоносен случай.
Обезумяла от ярост, тя вече щеше да окачи обратно слушалката, но си спомни едно име.
Сай Розенблум!
Ник й беше казал при последния им разговор „Ако ти потрябва спешно съвет или помощ, обади се в Белия дом и искай Сай Розенблум. Той е в президентския екип и е един от помощниците. Ако играта загрубее и се почувстваш в беда, можеш всичко да му кажеш“.
— Дайте ми мистър Сай Розенблум — викна тя в слушалката.
— Кой?
— Мистър Розенблум. Помощник на президента. В западното крило на Белия дом е.
— Един момент, мадам, чакайте да видя в указателя… Да, намерих го, ето вътрешния му номер. Ще се опитам да ви свържа.
Секунди на изчакване. Появи се глас на по-възрастна жена с по-човешки тон. — Кабинетът на мистър Розенблум.
— Ало, вижте какво, изслушайте ме, моля ви, много важно е и съвсем спешно. Трябва да говоря с мистър Розенблум. Аз съм Виктория Уестън, той…