Зяпнал от ужас, изненада и радост, Ремзи ясно видя приближаването на камикадзе-нападателя към близнаците ракети. Кой кого? Той се подготви за ужасна смърт.
Небето пред него обаче изведнъж се превърна в огромна оранжева топка. МИГ-камикадзето експлодира в пламъци и се пръсна на хиляди парчета. Парченца и отломки се понесоха по въздуха. Падаха към океана. Нищо не беше оцеляло от нападателя. Дим и дребни парченца се понесоха из въздуха.
Близката експлозия силно разтърси Еър Форс Едно. Самолетът все още неустойчиво се поклащаше, но постепенно полетът му стана стабилен и той продължи необезпокояван за Лондон. А там, в огромното помещение, четирима мъже се прегръщаха, скачаха и играеха от радост.
В края на разговора си с Еър Форс Едно Виктория успя да каже само „Моля се за теб, татко“ и внезапно, и неочаквано за самата нея, изтърси „Ник, обичам те“. Но телефона вече беше прекъснат. Ник беше окачил слушалката и беше се впуснал да върши възможното.
Виктория окачи слушалката, но не напусна задушната телефонна кабина.
Работата не беше довършена. Трябваше да се направи още нещо. Още едно телефонно обаждане.
Капитан Тимъти Крауфорд от детективския отдел на Нюйоркската полиция. В бързината си Ник я беше попитал какво възнамерява да прави по-нататък.
— Не се изправяй срещу Армстед сама — беше я предупредил Ник. — Свържи се с Нюйоркската градска полиция. Потърси моя приятел Тимъти Крауфорд — от детективския отдел. Разкажи му всичко, всичко. Той си знае работата и ще реши как да постъпи.
Тя позвъни на капитан Крауфорд. Представи му се, като спомена и за Ник Ремзи и му разказа всичко.
— Последното само е достатъчно, за да предприемем действия спрямо него — увери я Крауфорд. — За останалите ще направим разследвания. Ще следим какво ще стане и с Еър Форс Едно. Но последното е достатъчно. Обвинение от вас и от жена му в опит за убийство. Можете ли веднага да отидете при Синдиката Армстед? Ще се срещнем там.
Обременена от мисли и тревоги по Еър Форс Едно и близките си в него, Виктория излезе от телефонната кабина. Навън я чакаха петима силно разгневени мъже. Тя изтича между тях и остана глуха за псувните и нападките им. Излезе от кръчмата на Медисън Авеню и махна на едно преминаващо такси.
— Синдиката Армстед, на Парк Авеню — инструктира шофьора тя.
Предстоеше върховното изпитание и страхът, който я притискаше като менгеме, се усили. Проследи и четвъртата от четирите полицейски коли, които спряха пред входа на Синдиката Армстед. Помъчи се да обмисли предстоящите си действия.
— Ще сляза тук, каза тя на шофьора.
Със спирането на колата, тя мушна в пролуката на преградата три доларови банкноти и отвори задната врата.
— Ей, какво става тук? — извика шофьорът.
— Много работи — викна му през рамо тя. — Ще го прочетете във вестниците.
Двайсетина униформени и цивилни бяха се събрали на тротоара. Тя се помъчи да отгатне кой от тях е детективът Тимъти Крауфорд и реши, че вероятно беше грамадният червендалест мъж в средата на групата.
И улучи. Широкоплещестият мъжага тръгна към нея.
— Вие сте Вики Уестън? Аз съм Крауфорд. Както виждате, ние сме тук. Мислите ли, че е вътре?
— Вътре е сигурно — каза Виктория. — Очаква новините за взривяването, за да пусне репортажа си. Навярно е в кабинета си, в задната част на залата на шестия етаж. Аз ще ви заведа.
— Сега вие по-добре да стоите настрана, мис Уестън. Може да стане опасно. Ще взема със себе си команда.
— Ще разберете ли кой от тях е Едуард Армстед?
Полуусмихнат, капитан Крауфорд откри кривите си зъби.
— Лицето му често беше на показ напоследък. Всемогъщият! Не може да не го познаем.
Той се обърна към сформираната за арестуването група.
— И така, момчета. Четирима нагоре по стълбите. Трима с мен в асансьора. Останалите се нареждате тук и около сградата — в случай че се опита да избяга.
Придвижиха се бавно към фоайето. Виктория неотлъчно бе след тях. Тя се промъкна в асансьора, като се извини на Крауфорд.
— Не, аз трябва да бъде там.
Асансьорът ги изтърси във фоайето на шестия етаж.
Крауфорд ги задържа малко, за да изчакат изкачващите се по стълбите. Нареди им да останат на пост на стълбището, а на останалите властно посочи залата.
Виктория се спусна първа, следвана от Крауфорд и хората му. Всички в залата бяха по местата си. Кипеше усилена работа. Те решително тръгнаха покрай безкрайните редици от бюра към кабините на управлението в дъното. Редактори, репортери, копировачи, всички постепенно прекъснаха работа, любопитно загледани в стремителния ход на петимата през обширната зала към кабинета на вестникарския магнат.