Първата половина на пътуването през долината Хъдзън премина нормално и безпрепятствено. Беше вече нощ, когато приближи града. Принудена бе да намали скоростта. Преди да прекоси Харлем ривър, тя се изправи пред лабиринт от разклонения и смяна на платната. Направи погрешен завой и обърка пътя. Това й се случваше за трети пореден път. Обърна колата и тръгна към една денонощна бензиностанция, която се намираше на оживено кръстовище. На ъгъла забеляза вестникарски павилион. Продавачът, който бе коленичил до вързоп вестници, за да ги разпредели, на висок глас съобщаваше новините на застаналите наоколо хора. От виковете му почти нищо не се разбираше, но на Виктория й се стори, че дочу името на Ингър.
Това бе достатъчно, за да възбуди любопитството й. Насочи колата бързо към павилиона. Вестникът бе Ню Йорк Рекърд и заглавието на първата страница с големи букви гласеше „ИНГЪР ИЗБЯГАЛ ОТ ЗАТВОРА В НАВЕЧЕРИЕТО НА ЕКЗЕКУЦИЯТА“. Заглавието силно я изненада и тя веднага се нареди на опашката, за да си вземе един вестник. Изчаквайки реда си, тя забеляза камари от Ню Йорк Таймс, но на предната му страница нямаше нищо за бягството на Ингър. Там бяха екземпляри и от Дейли Нюз, и Ню Йорк Поуст, но и в тях нямаше нищо за Ингър. За тях беше оправдано и разбираемо, реши тя, защото те бяха по-ранни издания.
Единствен Ню Йорк Рекърд носеше сензационната новина. Виктория бързо разгърна първата страница и набързо прегледа репортажа. Да, беше факт. Невероятно бягство на Ингър в последната минута. Намерили килията му празна по време на вечерята му. Имаше някаква неяснота и увъртане във връзка с късното откриване на бягството. Ингър по всяка вероятност се бил промъкнал надолу през някаква отдушна тръба до подножието на сградата, където открил тунел под затвора Грийн Хевън. Пропълзял през тесния тунел под стената на затвора няколко метра, пробил тънкия торфен пласт и изчезнал в тъмнината. Вероятно престъпникът е въоръжен. Имало отпечатъци, които доказвали, че някой от затворниците, копали тунела, е заровил пистолет близо до самия изход. Стъпки и други следи пък посочвали, че Ингър е тръгнал към Ню Йорк сити. Разпратен бил подробен и категоричен бюлетин за залавянето и арестуването му. За Виктория това означаваше, че Сем Ингър може да бъде застрелян на място.
На път за бензиностанцията журналистката отново премисли хода на събитията. Как е могъл Ингър да узнае за този таен тунел? Само двама от вестника знаеха за него — тя и Мак Алистър, а Мак Алистър добре знаеше, че това е Оф дъ Рекърд, че не бива да се разгласява. Освен това той не би имал причини и възможност да информира Ингър за този тунел. Сети се, че тя и Мак Алистър бяха узнали това от Гус Пейгъноу. Пейгъноу? Ама, разбира се. Той едва ли би могъл да бъде човек, на който може да се разчита. Той просто е престъпник. Като нищо би продал една такава информация. Тя е стигнала до някой от смъртните в Дет Роу и той я е предал на Ингър, който пък бързо и решително се е възползвал успешно от нея. Рекърд някак си се е добрал до изключителната сензация. Но как?
Виктория отново погледна към павилиона на ъгъла. Все повече хора се трупаха и все повече вестници се продаваха. Всъщност само един вестник се продаваше, защото в него бе голямата новина. Ню Йорк Рекърд беше бомбата тази вечер. Почувства се леко поласкана и горда, че е частица от него.
На път към бензиностанцията тя се замисли за интервюто си с Ингър. Дали то вече би имало някакво значение! Любопитството към неговото състояние непосредствено преди смъртта сега беше изместено от огромния интерес към неговото бягство. Виктория реши, че интервюто едва ли би имало новинарска стойност, но все още би могло да намери място като независимо мнение. Не, тя не бива да се отказва, трябва да напише този материал.
В самата бензиностанция трябваше да изчака десетина минути, докато най-после обслужващият помпата стигне и до нея. Отново разгъна картата. Сега обаче посоките бяха по-ясни, защото и целта беше по-близка.
Виктория изгаряше от нетърпение да предаде своята статия. Както и да удовлетвори любопитството си във връзка със сензацията в нейния вестник и здраво натискаше своя шевролет. Не спазваше никакви ограничения, но скоро навлезе в претоварен трафик и отново запълзя.
Беше малко преди девет вечерта, когато кривна към Парк Авеню и се отправи към Синдиката Армстед. Мислено бе преработила уводната си статия за интервюто си със Сем Ингър поне пет-шест пъти и дори в светлината на новите събития тази статия не губеше своята стойност. Не я безпокоеше вече и закъснението, защото си припомни, че Мак Алистър й бе казал, че крайният срок за Лейт Сити Едишън е 10 часа. Часовникът на таблото показваше, че има достатъчно време дотогава.