Той изглежда се изненада от разтревожения й вид:
— Случило ли се е нещо, мис?
— Трябва да говоря с областния прокурор Ван Дусен.
— Невъзможно, мадам. Той е на сцената с кмета и е наредил никой да не го безпокои. Няма начин да стигнете до него.
— Но вижте какво…
— Съжалявам, госпожице.
Отчаяна и разстроена, Виктория заотстъпва назад и изведнъж забеляза, че някакъв анемичен, очилат младеж настойчиво я гледа. Той направи няколко нерешителни крачки към нея.
— Извинете, вие сте Вики Уестън, новата репортерка на Рекърд, нали?
— Да — учудено го изгледа тя.
— Видях ви вчера, когато Ник… Ник Ремзи ви запознаваше с града. Аз съм Джим Парди, чиновник от общината. Какво правите тук?
Тя се нахвърли върху него, сякаш бе спасителен пояс.
— Джим, моля ви, вие можете да ми помогнете. Трябва да се видя с Ван Дусен.
— Почти невъзможно е точно сега. Не може ли да почака?
— Не, не може. Чуйте да ви разкажа в какво се състои работата.
Тя набързо му разказа подробностите за интервюто си с Ингър в Грийн Хевън, за заканата за убийство към Ван Дусен, ако излезе, и за това, че Ингър сега беше на свобода.
Парди бе относително впечатлен:
— Той наистина ли каза, че ще се опита да ликвидира прокурора? Нима му повярвахте? Може би само се е по-изфукал пред вас, заради интервюто ви, за да ви направи впечатление.
— Ако бяхте там и бяхте го чули, и вие щяхте да му повярвате. Но така или иначе, мисля, че Ван Дусен трябва да чуе това. Да знаете някой, който би могъл да се добере до него?
— Аз мога — каза Парди. — Моята област е Ван Дусен и криминалните дела. Да видим какво може да се направи.
Виктория тръгна след Парди към вратите на балната зала. Чу го да шепне нещо на дежурните полицаи и видя, че една врата се отвори. Парди погледна вътре. Виктория също надникна зад него. Вътре, под великолепните полилеи, бяха наредени безброй маси и около тях бяха насядали официално облечени мъже и жени. На сцената в дъното стояха няколко големци.
— Ван Дусен току-що си взе довиждане с кмета, слиза по стъпалата към пътечката в средата. Да видим дали ще успея да се добера до него. Чакайте ме тук.
Със съгласието на часовите, Парди влезе в залата и по застланата с килим пътечка се отправи към един висок и слаб мъж в смокинг. Очевидно това беше областният прокурор Ван Дусен, който си проправяше път между масите и приемаше поздрави от гостите. Някъде по средата Парди го пресрещна и го заговори. Ван Дусен, приведен го изслуша, вдигна глава и тръгна към вратата, където чакаше Виктория.
— Мис Уестън, ако не се лъжа? Парди казва, че имате да ми казвате нещо важно… нещо за Сем Ингър, че искал да ме убива… не ми стана съвсем ясно.
— Знаете ли, че Ингър е избягал?
— Разбрах от Грийн Хевън… и от вашия вестник — каза той навъсено.
— Аз интервюирах Ингър в затвора днес следобед. Запитах го какво би искал да направи, ако излезе на свобода. Той отговори, че единственото, за което си струва да излезе — е да ви убие.
Ван Дусен свъси вежди:
— Той наистина ли каза това?
— Записах го дословно тук в бележника си.
— Смятате ли го за сериозно.
— И още как. Та този човек без капка угризение уби шест деца! Сигурна съм, че не се шегува. Той ви ненавижда, защото пред съда сте го нарекли животно.
— Та той наистина е животно — каза Ван Дусен.
— Животно, което сега е на свобода — каза Виктория.
Областният прокурор махна с ръка към един мъж, който току-що беше излязъл от залата. Докато Виктория се мъчеше да си спомни кой беше този човек, Ван Дусен хвана ръката й.
— Искам да ви благодаря, мис…
— Виктория Уестън. От Ню Йорк Рекърд.
— Да, мис Уестън. Ето, началникът на полицията ще вземе нужните предохранителни мерки. Ще удвои охраната ми. Аз ще му кажа всичко, което вие ми разказахте. Още веднъж ви благодаря! Може да се окаже, че дължа живота си на вас.
Беше минути преди полунощ, когато Виктория съвсем грохнала се запрепъва през почти обезлюдената новинарска зала на Рекърд към своето бюро. Извади бележника от чантата си и посъбра сили, за да напише интервюто си с Ингър, преди да е станало много късно.
Когато стигна до мястото си, намери въртящия се стол зает. Лениво отпуснат и частично отровен от алкохол, Ник Ремзи се беше проснал на стола с единия крак върху страничната облегалка.
— Реших да топля местенцето на Луис Лейн — сърдечно каза той.
— Ценя постъпката — каза Виктория. — А сега, ако нямаш нищо против, премести се, трябва да пиша статия.
— Кротко, не се изсилвай!
Виктория сбърчи нос:
— Какво искаш да кажеш?
— Твоята статия се отменя.
— Защо?
— Има по-пресни новини. Твоето е вече стара работа.