Ремзи свали крака си от страничната облегалка и се поизправи.
— Сем Ингър е мъртъв.
— Какво? — не можа да повярва Виктория.
— Опала! — Ремзи стана. — Парди телефонира преди 5 минути от дома на прокурора в Грейс Скуеър. Ван Дусен се прибрал вкъщи от някакво празненство при кмета. Сем Ингър причаквал в засада с пистолет в ръка и се готвел да го убие. Преди да успее да се прицели, охраната на Дусен го застреляла. Около 10–12 куршума се забили в гърдите и главата на Ингър. Бил убит на място. Прокурорът останал невредим. — Ремзи се усмихна. — Благодарение на теб.
Виктория занемяла поклати глава, опитвайки се да проумее внезапната промяна на събитията.
— Ето го там, в уводната на Парди „Млада репортерка от Рекърд спасява живота на областния прокурор“. Ван Дусен лично ти изказва благодарност.
— Но какво ще стане с моята статия? Независимо от всичко тя има своята стойност.
— Стари новини, душичке. Стари новини.
— Да-а… — каза Виктория неопределено. — Може би трябваше да донеса статията си по-рано. Какво ли ще си помисли за мен мистър Армстед?
— Недоумявам. Ван Дусен те счита за героиня. А ти се тревожиш какво ще си помисли Едуард Армстед! Той или ще те чупи, или ще те повиши. — Ремзи я хвана под ръка: — А аз ще ти кажа какво точно мисля сега. Мисля, че трябва да пийнеш нещо.
Глава четвърта
Никога в съвместната им работа Хари Дайъц не беше виждал Едуард Армстед така весел, както тази сутрин. Кокетният кабинет на вестникарския бос бе окъпан в слънчева светлина, която струеше през плъзгащите се остъклени врати към балкона. Самият той излъчваше такава радост, която като че ли обгръщаше главата му с жълт ореол. Той се излегна в кожения си стол, остави слънцето да погали сияещото му лице и се обърна към своя помощник през масивното дъбово бюро:
— Кажи ми го пак, Хари.
Хари Дайъц още веднъж хвърли поглед на листа в скута си:
— Имайте предвид, че цифрите са неофициални и не съвсем точни, но дори и така разликата няма да е голяма. Вчера ежедневникът Ню Йорк Таймс е имал приблизително 860 000 екземпляра продажба. — Той прочисти гърлото си — А Ню Йорк Рекърд продаде 940 000 екземпляра. Очаквам подем във всички наши издания. Вие ги сразихте, смачкахте всички! Успяхте!
— Фантастично — изграчи Армстед. — Бягството на Ингър направи този неочакван скок.
По вътрешния телефон прозвуча гласът на секретарката му:
— Мистър Армстед, търси ви Хоръс Лидингтън, да ви свържа ли?
— Благодаря, Естел — каза Армстед. — Свържи ме. — Той смигна на Дайъц: — Това ще шашне нашия пес — юриста. Ще бъде направо ритник в задника му. — Вдигна телефона и притъпи злорадството в гласа си: — Ало, Хоръс?
— Здравей, Едуард — каза Лидингтън. — Как си?
— Чу ли за продажбата на Рекърд вчера?
— Мина ми мисълта, че…
— Каква мисъл?
— Подразбрах какво става, тъй като чух изявленията ти по телевизията в последните новини и излязох да взема вестника, за да се уверя. Наложи се да обиколя три вестникарски будки, преди да успея да купя поне един брой. Хората навсякъде го грабеха. Имаш моите поздравления, моите най-сърдечни поздравления!
Армстед покри с ръка микрофона и се обърна към Дайъц:
— Лидингтън казва, че се бил досетил. Всички наши вестници в техния квартал били продадени. Поздравява ни.
Отново се обърна към телефона.
— Толкова много се радвам за теб — продължи Лидингтън.
— Ами благодаря, Хоръс, благодаря ти.
— Как, за бога, се докопа до такава сензация?
— Остави как съм се докопал, важното е, че примката в завещанието на баща ми беше разкъсана от Ингър. — Армстед се наслади на поетичното звучене на това изречение и продължи: — Чуй сега продажните цифри от вчера — превишихме продажбите на Таймс с 80 000, чуй цифрите — и той ги прочете по телефона — как ти се струва, а?
— Чувства се твоята ръка.
— В това хич не се и съмнявай.
— Ще ми бъдат необходими някои официални потвърждения, за да изпълня условието в завещанието на баща ти, имай грижата за това.
— Да, разбира се. Ще ти изпратя официалните цифри, веднага щом ги получа от Изчислителния център за тиража и циркулацията в Чикаго, но съмнение не може да има. Бъди сигурен, че…
— Става дума просто за една формалност, Едуард. Ти всъщност изпълни това, което се искаше от теб.
— Добре, добре, радвам се да го чуя — каза Армстед.
— Изпълних условието в завещанието. Рекърд от днес нататък е МОЙ вестник.
— Пак ще ти кажа, че това за мене е извънредно голяма радост.
— Благодаря, още веднъж ти благодаря. Хоръс, повярвай ми, това е само началото, отсега нататък само напред и нагоре.