— Мира и аз искаме да споделим радостта ви. Искаме да поканим теб и Ханна другата седмица на вечеря и да полеем успеха. Обещавам ти бутилка превъзходно шампанско.
Армстед неудържимо се изкиска, защото адвокатът на баща му имаше репутацията на скръндза.
— Благодаря, Хоръс — каза той. — Приемам предложението за тази богата вечеря с шампанско, до скоро виждане.
Едва окачил слушалката, Армстед отново чу гласа на Естел.
— Телефонът ще се побърка, мистър Армстед. С повечето от повикванията няма да ви безпокоя, ще записвам, но тук има едно, което предполагам, ще приемете. Обажда се лично кметът.
Армстед се ухили:
— Ще го приема — каза той и натисна светналия червен бутон.
— Ало, тука е Едуард Армстед… Как сте, господин кмете? А, благодаря, много мило от ваша страна. Е, в крайна сметка това ни е работата. Признанието за нашия принос може само да ни радва… Да, с удоволствие приемам един обяд с вас през другата седмица.
Армстед стовари слушалката и с доволна гримаса погледна Дайъц:
— Негова светлост ме поздравява, ама знаеш ли за какво? Не за удара с Ингър. Той ме поздравява, че имам такава умна и предприемчива репортерка, която въпреки риска е предупредила областния прокурор и му е спасила живота. Което ще рече — Виктория Уестън. Ти какво ще кажеш?
— Не знам — каза Дайъц откровено.
— А аз — знам. Знам какво да направя с нея. Бъди така добър, Хари, и ми я изпрати.
Едуард Армстед внимателно оглеждаше Виктория, докато тя премина от вратата към бюрото.
Отново отбеляза, че тя беше височко момиче с дълга коса, с дълги крака и с приятно, живо лице. Под плътно прилепналия й сив пуловер младите й гърди леко потрепваха. Не така зряла, както Ким Несбит, и не толкова сексапилна, Виктория Уестън излъчваше спокойствие, непринуденост и увереност. Но и някакъв порив, който му се стори съблазнителен.
Едуард си спомни, че не бива да се поддава на съблазън и да се размеква. Нещо му подсказваше, че от това момиче ще стане първокласен репортер. Тя ще съблазнява и размеква други. Ще бъде един от активите на вестника. Но той, така или иначе, трябва да бъде твърд с нея. Формирането й като един истински репортер трябваше да започне от днес.
Сядайки срещу него, тя каза:
— Поздравления, мистър Армстед. Говори се навсякъде, че вчера Рекърд е надминал по тираж всички вестници. Това е чудесно.
— Да, така е. Благодаря ви, Виктория. Начело сме и възнамеряваме да останем там.
— Но как успяхте… с тази сензация по бягството на Ингър? Как единствено вие узнахте за това?
Нагазиха в опасна територия, но Армстед спокойно продължи:
— Имате предвид тунела в Грийн Хевън, разбира се.
— Просто не ми е ясно как Ингър е разбрал за него.
— Ами вие разбрахте за него от Гус Пейгъноу, вие удържахте на думата си и го запазихте в тайна, но съмнявам се дали всички са били толкова честни. Във всеки случай някой е отишъл в затвора и е казал на Ингър, и същевременно някой пък е подхвърлил на нас, че Ингър ще се възползва от него. Доколкото си спомням, статията беше под печат непосредствено след бягството. На повече подробности нямам право.
— О, аз и не любопитствам, мистър Армстед.
— Няма нищо лошо в любопитството, Виктория, стига то да не пречи на работата на други. На нас просто ни се иска никой да не пъха гагата си в работата на нашия вестник. Напълно съм уверен, че на вас може да се разчита.
— Абсолютно, мистър Армстед — каза тя.
Преднамерено и многозначително той извади от кутията една пура и започна да я прехвърля между пръстите си.
— Не се съмнявам, разбира си, че вие там в затвора сте провели прекрасно интервю с Ингър.
Тя изостри вниманието си:
— Беше… интересно.
— От това интервю вие разбрахте, че Ингър иска да убие областния ни прокурор. И след като научихте, че Ингър е избягал, вие направихте всичко възможно да намерите и предупредите Ван Дусен за опасността.
Армстед запали пурата си:
— С постъпката си вие фактически, може да се каже, му спасихте живота.
Виктория продължаваше да слуша с изострено внимание.
— Чувам, че всички ви поздравяват за вашата човечност и гражданско съзнание. Сам кметът се обади тук, за да ни поздрави за вашата постъпка. Също и някои други, но има един човек, който няма да ви поздрави, и този човек съм аз. Не мога да ви поздравя за нещо, което не е трябвало да правите.
Армстед усети, че тя добре го разбра, но все пак го попита:
— Какво искате да кажете?
Вестникарският бос издуха цял балон дим. Проследи го с поглед, докато постепенно се деформира и разпадна.
— Историята, която ще ви разкажа, ще ви обясни какво искам да кажа. Не си спомням къде я чух или четох, но тя се отнася до една друга репортерка. Името й също не помня, но мисля, че работеше за Ню Йорк Дейли Нюз. Това станало по времето, когато младият Уелски принц станал крал Едуард VIII и най-после — Херцог на Уиндзор. Той бил известен като повърхностен и лекомислен — очаквателен безделник и прахосник. Личността му била загадка за обществото, което всячески се мъчело да научи нещо повече за него. И веднъж, когато той инкогнито бил на посещение в Квебек (макар че това било публична тайна) Ню Йорк Дейли Нюз решават да изпратят при него примамка. Вестникът определил една от най-младите и красиви репортерки да замине за Квебек. Да се престори на дебютантка пред принца, да спечели неговото доверие и да проникне в душевния му мир. Хм, и станало… Но, не съвсем. Ясен ли съм, Виктория. Вие като че ли недоумявате къде се корени неуспехът?