Виктория смутено се пораздвижи в стола и несмело изпелтечи:
— Аз… недоумявам, мистър Армстед.
— Да, номерът станал — каза Армстед. — Репортерката, представяйки се за дебютантка, привлякла вниманието на принца на Уелс, спечелила доверието му и се сдобила с материали за сензационен репортаж. Не могла обаче да го напише. Почувствала принца свой близък приятел, когото тя не можела и не искала да изиграе. Той просто й имал доверие. В крайна сметка тя се оказала по-лоялна към принца, отколкото към своя вестник и не написала репортажа, за който била изпратена. Като журналистка тя изневерила на своя шеф. Ясно ли ви е?
— Да — каза Виктория почти без глас.
— По същия начин вие изневерихте на мен. Вие попаднахте на сензационна история, която трябваше да напишете за нас, но вместо веднага да я напишете, вие хукнахте да спасявате живота на някакъв си окръжен прокурор.
— Но аз не можех да оставя да го убият — възкликна Виктория.
Армстед насочи догарящата си пура към нея:
— Я не се правете на дете. Възможността Ингър да убие Ван Дусен беше съвсем нищожна, като се имат пред вид обстоятелствата. Областният прокурор е бил винаги добре охраняван.
— Но Ван Дусен… сам той ми благодари.
— Глупости, Виктория, това е политическа игра — за пред вестниците. Целта й е да подразни любопитството и да привлече вниманието на масите. Ти имаш работа с един изпечен политик. Но в случая предпочитанията в избора на вашата постъпка бяха грешни. Трябва веднъж завинаги да разберете, че не сте на държавна служба. Вие сте във вълчия вестникарски бизнес. Най-първото ви… единственото ви задължение… е задължението към мен, към мен и към вестника. Вие попаднахте на една сензация, заради която ние всички положихме немалко труд. Сензация, която ни костваше много усилия. Добрахте се до хубав материал за вестника. Инстинктът ви трябваше незабавно да ви доведе тук, за да напишете статията. По този начин щяхме да пуснем още една бомба, и то с подзаглавие от ваше име. Да, още една, втора бомба. Нещо изключително, великолепно, дори сега виждам огромното заглавие „Избягал убиец заявява, че ще убие областния прокурор Ван Дусен“. Това щеше да повиши тиража ни още повече. Със смъртта на Ингър статията ви за него стана излишна. Неговата смърт откликна във всички вестници, а можеше да бъде само наша, и то не като обикновена новина. Да, вие сбъркахте. Разбирате ли за какво говоря, Виктория?
— Аз… Мисля, че разбирам, мистър Армстед. Съжалявам.
— Вие може би ще получите орден от областния прокурор, но няма да получите такъв от Едуард Армстед… докато не разберете, че на първо място стои винаги вестникът. Следващия път, когато ви попадне материал за някоя сензационна статия, погрижете се да го доставите незабавно в Рекърд и ще получите подобаващия ви се медал.
Хой забеляза, че тя се поразстрои и реши да не я дразни повече.
— И така, нека ви бъде за урок. Да се надяваме, че в бъдеще ще постъпвате по-добре.
Щом Виктория излезе от стаята, Армстед се замисли дали пък не бе прекалено рязък с нея, но това беше мимолетно колебание. Важното беше, че й даде един урок. Отсега нататък тя щеше да бъде не само отличен репортер, ни и член на печеливш отбор. В такъв отбор Армстед бе решил да превърне екипа на Рекърд.
Следващия час той посвети точно на тази си цел. Прегледа изданията на всички конкурентни вестници. Разлисти и папката с предстоящите събития.
Трябваше му още един Ингър. И дори малко по-интересен човек от него. Имаше готово решение вече в главата си, затова се обади на Мак Алистър и поиска да му намери Ник Ремзи.
— Ник, Армстед съм.
— Да, сър.
— Спомняш ли си последния специален проект, който бяхме намислили… за който често те пращах да проучваш в странство, онзи, който баща ми отхвърли.