Изчака пациентът му да стане и го придружи до вратата.
— Хайде да поговорим за това другия път.
Не беше искал никому нищо да доказва, мислеше си Армстед, разположил се на светлозеления диван в апартамента на Ким Несбит. С възхищение наблюдаваше грациозните й движения към подвижното барче. Имаше нужда от жена, страстно влюбена жена, защото на него му бе нужен усетът за младост, сила и устрем. От години вече връзките с жена му се бяха разпаднали. Контактите им бяха съвсем редки, принудителни и тревожни — най-вече във връзка с техния син Роджър, като този, който тя му сервира рано днес. Грижите на Ханна се свеждаха до самата нея и нейното безнадеждно болно тяло. А Ким пращеше от здраве и беше неизчерпаем извор на удоволствие. Едно откритие, за което той дълго беше мечтал и едва сега имаше възможност да му се радва. Нямаше какво да доказва нито на баща си, нито на себе си. Всичко беше много по-сложно. Той се нуждаеше от тази жена. Получи я и ще продължи да я има. Това беше нещо възхитително. На следващия сеанс ще трябва да убеди доктор Шарф в своите искрени чувства.
— Уиски със сода? — викна Ким от барчето, наливайки чашата.
— Отгатна…
— Уча се — каза тя и му поднесе чашата. — Искам да отгатвам всичко, за да ти угаждам, Ед.
— Успяваш. — Забеляза празните й ръце. — А ти, ти няма ли да пиеш?
— Аз ще пийна едно перие.
— Това не е пиене.
— Повече не ми е нужно — каза тя и се настани на дивана до него. — Ти си ми достатъчен, мили. — Обгърна главата му с ръце и го притегли към себе си. Той намери овлажнелите й устни, езика й и почувства твърдия допир на младите й гърди. Свърши с целувката, погледна разголената й гръд през разтворения пеньоар и пламна.
— Тази сутрин, когато ми се обади, звучеше много щастлив, надявам се да бъдеш така и тук с мен.
— Има нещо, което ще ме ощастливи още повече — каза той, като стана и я притегли към себе си.
— Любов моя — нежно каза жената и тръгна към спалнята.
— Един момент, Ким.
Той заопипва в джоба си, извади малка, подплатена с тъмно кадифе кутийка Тифани и я сложи в ръката й.
— Това е за теб.
Изненадана, тя отвори кутийката.
— О, Ед — прошепна почти през сълзи. — Колко е красив!
— Като теб.
Ким извади блестящия пръстен с розов сапфир и го сложи на пръста си:
— Ти ме купуваш? — каза тя и се опита да се усмихне.
— Много добре знаеш, че това не е необходимо. Разкрасявам те — усмихна се той. — Въпреки че и това не е необходимо.
Тя вдигна ръката с блесналия сапфир.
— Чудесен е! — каза тя и обгърна с ръце Армстед. — Обичам те.
— Покажи ми — каза той и я пусна.
Тя здраво стисна ръката му и го поведе към спалнята. Той набързо се съблече. Обърна се и видя, че тя също беше съвсем гола и лежеше по гръб, разтворила ръце на леглото.
— Хайде, без игра този път — каза тя. Давай направо.
Ким вдигна и разтвори краката си и той веднага легна отгоре й. Краката й здраво го обгърнаха, той се притисна и навлезе в нея. Тя издаде гърлен вик. Той зачести. Набиваше здраво и я притискаше към таблата на леглото. Докато той ритмично се движеше нагоре-надолу, тя постепенно започна да върти таза си, докато го докара до буйна страст.
Продължиха така минути наред, докато накрая едновременно стигнаха до края.
Армстед се отмести встрани и легна по гръб, целият в пот и силно задъхан. Тя отпусна краката си, отмести с ръка коприненорусата си коса от очите и също се опита да овладее дишането си. Така един до друг те останаха неподвижни и безмълвни.
— Люби ме, люби ме винаги.
— Това е единственото, което винаги ще правя — обеща той.
По-късно, когато дишането им се успокои и тя дълбоко заспа, той се изправи на лакът, за да стане от леглото и да си тръгне. Погледна към нея и една натрапчива мисъл мина през главата му. Не я ли излъга с току-що изречените думи?
Да се люби с Ким за Армстед беше нещо фантастично, едно реализиране на лелеяна мечта, но това не беше всичко, към което той се стремеше. Сексът за него не беше първа, а втора мечта. Силата и властта бяха първата. Силата да ръководи, да доминира над всичко и всички в този свят.
Беше му вече съвсем ясно какво да прави и как да го прави. Това насилствено обладаване на живота беше опасно, много опасно. Но Едуард Армстед бе твърдо решен да изпита този върховен оргазъм.
Глава пета
Утринното слънце блазнеше с топлите си лъчи, затова Едуард Армстед бе нагласил транспарантите така, че да пропускат по-малко от него. Той не искаше размекваща атмосфера в кабинета си. Нужно му бе спокойствие и деловитост.
По негова покана Ник Ремзи и Виктория Уестън влязоха в кабинета. Армстед ги поздрави с рязко кимане на глава и ги покани да се настанят пред бюрото му. Той самият отиде зад него, седна и извади папка с напечатаните листове, които Ремзи му бе предал предния ден. При все че два пъти бе прочел съдържанието им, Армстед отново ги поразрови.