— Можете да запушите — каза той без да вдига глава.
Ремзи веднага извади пакет цигари и запали една. Виктория не помръдна сключените в скута си ръце.
Не след дълго Армстед остави папката. Да, вече беше готов. Беше готов да поеме по стръмния пионерски път, който случаят Ингър му беше подсказал. Изкачването трябваше да стане много предпазливо. Всяка стъпка трябваше добре да се премисля. Много вълчи ями криеше този път.
Стъпка номер едно.
— Ник, прочетох материалите, които ти тогава събра за нашия специален проект. Проектът, който тогава нарекохме „Времето на терориста“ — каза Армстед. — Този материал все още си го бива.
— Аз бях много доволен, че успях да ги събера — отговори Ремзи — и много исках да се възползваме от тези сведения.
— Можем да направим това сега. Имам нещо наум. Нещо, за което ще имам нужда от помощта и на двама ви. Ще ми бъдат нужни някои допълнителни сведения по твоите материали. Виктория засега ще се задоволи само да слуша. После ще видим. Не би имал нищо против да поговорим по твоите проучвания из терористичния свят, нали, Ник?
Ремзи се поразмърда.
— С удоволствие ще ви кажа всичко, което не съм записал, мистър Армстед. Всичко, което мога да си спомня и което може да ви бъде от полза.
— Нужна ми е твоята преценка, Ник — подчерта Армстед. — Навъдиха се струва ми се много терористични групи… Искам просто да посочиш най-важните от тях.
— В какъв смисъл важни? — поинтересува се Ремзи.
— В някои отношения много от тези групи са еднодневки. Абстрахирай се от тях. Да поговорим за най-ефективните, за най-дейните.
— От сега действащите?
— Точно така. От сега действащите — каза Армстед.
— Най-силната и ефективната, безспорно най-голямата, най-добре обучената и най-добре финансираната е Народният фронт за освобождение на Палестина, известна като НФОП. Те са марксистка организация, която се ръководи от Дамаск. Саудитска Арабия им дава 25 милиона долара годишно. Техен човек извърши касапницата на Мюнхенската олимпиада през 1972.
— Други?
— Без да ги подреждам по значимост, бих казал, че най-дисциплинираните и дейни след НФОП са Червените италиански бригади и бандата на Баадер Майнхоф от Западна Германия, Японската червена армия, Ирландската републиканска армия или ИРА, Туниският народен фронт за освобождение, Баскските испански сепаратисти — ЕТА и Тупамарос в Уругвай.
— Нещо общо между тях? Нещо да ги свързва?
— Съвременната революция, свалянето на капитализма — каза Ремзи. — Повечето от тях се поддържат с пари и оръжия от Кремъл и се обучават в Съветския съюз. Аз предполагам, че човекът, който има пръст в повечето от групите, е известният терорист и наемен убиец Карлос.
— А, Карлос — каза Армстед, слагайки ръка на папката — венецуелският безделник, който впоследствие става кръвожаден убиец. Видях някои негови снимки, които имаш тук. Едно пухкаво, закръглено човече. Изглежда съвсем безобиден.
— Видът му не бива да ви заблуждава — каза Ремзи. — Карлос е безмилостно жесток, човешкият живот за него е нищо. Преди да стане известен, той е живял в един апартамент на третия етаж в Тюйлери, в латинския квартал на Париж. Един негов приятел ливанец на име Мокар Бел бил принуден да стане доносник. С доносите си той помогнал на трима френски детективи да заловят Карлос. По време на разпита Карлос получил разрешение да отиде до тоалетната. Излязъл оттам с един 76-милиметров автомат, убил двама от детективите, тежко ранил третия, застрелял доносника и избягал. И всичко това за 10 секунди. Там в записките ми има и други негови „подвизи“.
— Да оставим подробностите настрана — каза Армстед. — Те сигурно нямат край.
— С помощта на Карлос бяха организирани избиванията на израелското летище Лод от Японската червена армия — каза Ремзи. — Той хвърли граната в санитарния магазин в Париж, където уби двама души, рани дванадесет и изгори магазина до основи. Пак той се изпречи с едно пежо на пистата на летището Орли и насочи ръчна ракетна установка срещу Боинг 707 на Ел Ал, със 136 пътници на борда. Тази му акция завършва неуспешно. Пак той, Карлос, организира отвличането на самолета на Ер Франс в Атина, което пък стана причина за израелската спасителна акция на ЕНТЪБИ. Лично аз мисля, че най-голямото му и успешно безумие беше това във Виена през 1975, когато той и петима негови другари завзеха един трамвай и се озоваха пред главната квартира на ОПЕК в Тексако Билдинг. Карлос и хората му нахълтали вътре, убили трима от охраната, взели 11 петролни министри като заложници и отлетели с тях за Алжир, където след получаване на исканата сума, освободили заложниците. За всичко това се изисква много съобразителност и дръзновение. Опасен човек е той.