Инстинктивно тя стисна зъби, решена да извоюва мястото си в изпълнението на плана. Бързо влезе след Ник в бистрото. Минаха между празните маси и машинките за пинбол, на които играеха двама възрастни мъже без вратовръзки, и седнаха до бара. Барманът остави бутилките, които подреждаше и дойде да вземе поръчката им. Ремзи запали цигара.
— Уиски и Евиан.
Виктория искаше да поръча същото като Ник, за да му каже, че е не по-малко печена в тези работи, но самата мисъл за силен концентрат в този ранен час на утрото я от врати. Реши все пак да послуша своето собствено аз и на хакано каза:
— За мен Коук.
Барманът приготви питиетата им. Докато им ги поднасяше, Ремзи го заговори.
— Мосю, последния път, когато бях тук преди една година, в бара имаше един млад барман на име Анри. Той все още ли…
— Анри е тук, да. Току-що дойде. Преоблича се там отзад.
— Бихте ли му предали, че го чака негов приятел?
Гърбавият барман хлътна в една врата встрани от бара. След секунди оттам излезе хубав, широкоплещест мъж с посребрена коса. Той придърпа бялото си сако, усмихна се на играчите и се приближи към Ремзи.
— Здравей, Анри — каза Ремзи. — Помниш ли ме?
Широка усмивка озари лицето на Анри.
— Мосю Ник! Как сте?
— По-добре от всякога. Младоженец съм. Запознай се със съпругата ми Виктория.
Анри целуна ръката на Виктория.
— Честито, всичко най-най-хубаво. Но защо се омъжихте за такъв дъртак, мадам?
— За пари — каза Виктория в неговия шеговит тон.
— А ти, Анри — попита Ремзи, — как си ти?
— Вече имам внук.
Той потърси портфейла в сакото си, извади една снимка и им я подаде. Ремзи и Виктория с пресилен интерес разгледаха фотографията.
Подавайки я обратно, Ремзи каза:
— Поздравления, дядко!
— Побързайте и вие. Не си губете времето. На меден месец ли сте?
— По служба — каза Ремзи.
Лицето на бармана стана изведнъж сериозно.
— По същата работа? — запита тихо той.
— По същата — каза Ремзи, снишавайки глас. — Все още ли е в Париж?
— Да.
— Ще може ли да поговоря с него?
— Кога?
— Колкото се може по-скоро.
— Къде сте отседнали?
— Плас Атен. Апартамент 505.
— Чакай на телефона там след час.
— Благодаря.
Ремзи се завъртя на стола, плати питиетата, като остави 500 франка за бармана, и следван от Виктория, напусна бистрото.
Върнаха се по най-прекия път в хотела и с нетърпение зачакаха телефонния звън.
След 50-минутно чакане телефонът иззвъня.
Ремзи, който седеше на дивана, се спусна към апарата.
— Ало?
— Мистър Ремзи?
— Да, Ник Ремзи е на телефона.
— Ахмед се обажда.
— Здравей, Ахмед. Радвам се да те чуя. Можеш ли да говориш?
— Не. Сега не… Ще бъда на риба по Сена към стълбището за Ке дьо Монтебело в три часа следобед. Там ще поговорим.
— Добре. Довиждане до три часа.
Ремзи окачи слушалката.
— Бързо стана — каза Виктория. — Някакви изгледи за успех?
— Страхуваше се нещо. Не искаше да говори. Посочи обаче много удачен начин за разговор в три часа. Ще лови риба по Сена. Каза ми точно къде по реката.
— Ама истински риболов? Да лови риба по Сена?!
— Мястото не е лошо, за предпочитане е. Там не би могъл да бъде засечен или подслушан от разните електронни машинки. Карлос навярно следи хората си.
Ремзи погледна часовника си.
— Хм, имаме няколко часа на разположение. Аз смятам да потърся Сид Лукас, шефа на бюрото на Рекърд тук. С него навлязохме в този бизнес по едно и също време. Ти какво мислиш да правиш?
— Ще подремна — каза Виктория. — Събуди ме, като стане време.
Наближаваше три часа. Освежена, със светнало лице Виктория крачеше до Ремзи по Дьо Монтебело над реката. Насреща се извисяваше готическата катедрала Нотр Дам.
— Тук долу — каза Ремзи, като посочи стълбите, които водеха от улицата към бреговете на Сена.
Виктория слезе след него до калдъръмената пътечка покрай реката. Ремзи разгледа наоколо, после се обърна надясно. Виктория забеляза, че погледът му се спря на въдичарите, разпръснати на групички по брега.
— Най-близкият до нас, това е той. Онзи с каубойската шапка — каза Ремзи и забърза по брега, следван от Виктория.
Изминаха около триста ярда и Виктория успя да различи изпитото лице на слаб, много мургав млад мъж, седнал с бамбуков прът в ръка. До него имаше плетено рибарско кошче.