— Не ще и дума. Добре разбраха.
— По една или друга причина терористичните групи сами си вършат работите. Нашите проблеми хич не ги интересуват. За тях ние можем само да бъдем пречка. Те предпочитат да правят всичко самостоятелно. Извършеното от тях веднага става новина, голяма новина, но новина, която се публикува от всички вестници едновременно. Тези терористи не разкриват тайните си на никого.
— А новината става безсмислена — каза Дайъц.
— Точно така — каза Армстед. — Както ще се окажат за нас всички предстоящи новини. Онзи ден прегледах папките със събитията, които се очакват. Предстои посещение на испанския крал в страната на баските. Ще има среща по проблемите на разоръжаването в Швейцария, министър-председателят на Израел урежда поредните преговори в Кайро. Говори се за отиване на папата в Лурд. Всичко това са новини. И нито една от тях няма да бъде сензация. Ние ще ги публикуваме, Ню Йорк Таймс ще ги публикува, всички ще ги публикуват. Някои вестници ще преувеличат, или изопачат събитията, за да им придадат по-интересен вид. Но нито една от тях няма да бъде сензация. Всички те ще бъдат еднакви и в печата, и по телевизията.
Армстед разкъса целофана на една пура и я насочи към Дайъц.
— Хари, истински новини може да има само, когато си ги направиш сам.
— Мъча се да те разбера, шефе.
— Слушай добре. Всичко, което ще трябва да направим, ми хрумна онази вечер, след като бях свършил да шлайфам Ким. Как постигнахме големия удар с Ингър? Като предизвикахме събитието, като сами си го подготвихме. Сами изработихме сензационната си новина. Ти видя резултатите. Ето, че изхвръкнахме на върха. Веднага ми стана ясно, че краят на този случай трябва да стане начало. Бях решил да опитаме съвместна работа с някоя известна терористична група, но някакво скрито чувство ми подсказа, че това не е верният път. Ето, че чувството ми се потвърди. Този начин не се оказа най-правилният. Има обаче друг, правилен. Когато един материал стане събитие, сензацията е само твоя. Схващаш ли смисъла, Хари?
— Не съвсем. Как ще накараме написаното да се случи, шефе?
— Като си наемем собствена терористична група, която да фабрикува новините ни — каза тихичко Армстед. — Със съществуващите групи не можем да се сработим. Затова ще си купим наша собствена група, която ще прави всичко, което поискаме от нея. Така новините ще бъдат само наши. Ние ще станем номер едно в Ню Йорк и може би най-търсеният вестник в света. Какво ще кажеш за това, Хари? Възможно ли е тези мои хрумвания да бъдат само фантасмагории и глупотевини?
Дайъц енергично поклати глава.
— Не, шефе. Това е голяма идея. Най-голямата, гениалната, съвършената. Убеден съм, че си на прав път, но…
Той се подвоуми.
— Но какво? — поинтересува се Армстед.
— Възможно ли е това? Може ли да се осъществи, да се направи?
— Вече беше направено — с Ингър.
— Мисълта ми е за наемането на терористична група. С какво и как да започнем?
— С Гус Пейгъноу — каза Армстед мигновено. — Ще започнем с него. Предполагам, че още го държим в ръцете си.
— Държим го.
Армстед се усмихна самодоволно и поднесе пламъка на свещта към пурата си.
— Значи, започваме от Пейгъноу.
През цялата нощ Едуард Армстед ту заспиваше, ту се събуждаше. Вълнуваше го усещането, че се захваща с нещо, което може да раздруса целия свят. Въпросът обаче беше — има ли Пейгъноу връзки с истинския криминален свят или се познава само с дребните рибки? Ако пък ги има, възниква по-важният въпрос, може ли да му се гласува доверие?
Армстед си спомни за папката с досието на Пейгъноу, която Дайъц му беше предал. Той я бе прочел и бе разбрал, че на Пейгъноу може да се вярва. Успокои се и скоро дълбоко заспа.
Рано на другата сутрин Армстед прие Пейгъноу в кабинета си. Той добре разбираше, че разговорът трябва да бъде откровен, но в началото предприе лека увертюра. Помогна му за това сервираното кафе. Пейгъноу фигурираше в платежната ведомост на Рекърд и разговорът им се завъртя в тази област. Нетърпението на Армстед обаче нарастваше и, след като си изпиха кафето, той реши да почне направо.
— Гус, — каза той — искам да поговорим с теб за нещо извънредно важно. Но най-напред искам да знам мога ли да разчитам на твоята лоялност.
Пейгъноу се усмихна угоднически.
— Плащате добре. Това ще рече, че и лоялността е добра.
— Мога да плащам по-добре, много по-добре.
— И ще имате много по-доброто ми доверие и лоялност. Искате да знаете дали можете да ми кажете нещо, което да си остане между нас, нали? Можете, разбира се.
— Това не е достатъчно — каза Армстед. — Трябват ми доказателства. Трябва да бъда абсолютно сигурен. Аз искам стопроцентово доверие.