— Не е лошо — каза Армстед, силно впечатлен.
— Имаше и по-добро от това — продължи Пейгъноу, запален от темата. — Ограбването на банката, не съм сигурен в произношението, Сосиете Женерал в Ница — Франция, където използваха градската канализация, за да влязат в сградата. Престояха там през целия уикенд. Окрадоха 317 депозитни касетки и офейкаха с дванадесет милиона долара.
Армстед беше направо развълнуван.
— И казваш, че някои от членовете на бандата на Купър в Лондон са участвали в тези… а… а… работи?
— Разбира се, това е група от висока класа.
— От колко човека се състои групата на Купър?
— Около 12 души, както ми каза по-рано Крупински. Главният е Купър. Крупински говори за него като за какъв феноменален ум. Освен Купър в групата има още няколко, които се укриват по други държави или излежават присъди. Те всички са фалшификатори, касоразбивачи и атентатори. Тях политиката не ги интересува. Интересът им са парите, и то многото пари.
Армстед се усмихна.
— Аз имам много сега.
Пейгъноу също се засмя:
— Да, разбрах.
— Освен това и аз не се интересувам от политика — добави Армстед.
Пейгъноу лукаво изгледа вестникарския магнат.
— Тогава от какво се интересувате?
— От сензации.
Пейгъноу се замисли:
— Сензации? Не разбирам какво искате да кажете.
— Искам да кажа, че моят интерес е създаването на сензации. За моите вестници и за телевизионната ми мрежа аз имам нужда от изключителни, сензационни новини.
Изчака да разбере дали събеседникът му схваща за какво става въпрос и след кратко мълчание поясни:
— Всяка банда би могла да създава такива новини за мен.
Пейгъноу се опита да проумее това, което току-що чу. Беше прекалено стряскащо.
— Това е малко… Вие… — Не му се искаше да бъде учтив. — Вие сериозно ли говорите?
— Мислите ме за луд.
— Не… Не знам. Струва ми се, че има бизнес в това, има и залитане.
Взаимното опипване свърши, реши Армстед и премина направо на въпроса:
— Идеята за това дойде от теб — от информацията ти тунела в затвора. Тя доведе до бягството на Ингър. Това беше едно подготвено събитие. И всичко това направих аз. Стана много добре. По-добре от всичко досега. То удвои тиража на вестника ми тук в Ню Йорк. Повиши тиражите на всички мои вестници в страната и насочи вниманието на хората към моите телевизионни станции. Това ми показа, че трябва да подготвя и други новини. Сега разбра ли какво точно искам, Гус?
— Да — каза Пейгъноу, не много уверен. — Започвам да разбирам.
— Ти добре виждаш — продължи Армстед, — че големи, сензационни новини няма. Конкурентите ми пишат и продават същото, което и аз, затова ние тук искаме наши, само наши новини. И след като няма такива, ние трябва сами да си ги подготвим. Такава е моята идея.
— И затова ти е нужна банда?
— Хора, които да работят, да дават материал за новини, които само Ню Йорк Рекърд да публикува. Казано направо, нужна ми е групировка от опитни гангстери, които да вършат майсторски работата си. Ще изисквам от тях да работят непрекъснато и само за мен. От тях искам новини. Похищение на самолети, сензационни грабежи и най-вече отвличания на големи личности. Удари от висока класа, материали за първата страница. Но без никакви убийства.
Тези неща бяха добре познати на Пейгъноу.
— Това крие големи опасности.
— Опасности крият и дълбоките гмуркания на водолазите, и полетите в космически капсули.
— Хората ще трябва да залагат живота си за… За сензации.
— За пари — Армстед натърти на пояснението. — Ти каза, че бандата на Купър има нужда от пари, аз имам пари.
— За какви пари става дума?
— Може би три милиона на удар.
Пейгъноу изсвири с уста.
— Надявам се, че това ще ги заинтересува?
— Зависи… какво ще искате от тях. Но три милиончета… Да, може би ще ги заинтересува.
— Аз, разбира се, не искам да знаят кой съм. Няма да знаят за кого работят и защо. Ще им поставям задачи чрез теб. Въпроси и обяснения не желая. Искам чисто и професионално изпълнение на моите поръчения. Ще им се плаща при изпълнението на всяко отделно поръчение. Е, смяташ ли, че ще бъде приемливо за тях?