— Предполагам…
— А можеш ли да разбереш със сигурност.
— Искате да кажете да се свържа с Купър?
— Да.
— Мога да се срещна с него — каза Пейгъноу.
— Тогава, срещни се — каза Армстед наставнически. — От тази работа и ти ще спечелиш много, Гус. Замини за Лондон и провери дали ще приемат.
— Как да ви разбирам? Веднага?
— Още тази вечер, аз ще уредя пътуването ти. Очаквам да чуя отговор от теб след 48 часа.
След два дни в 11 часа през нощта Армстед получи телефонно повикване.
Тъкмо влизаше в жилището си на Петото Авеню, и Ханна, седнала в количката със слушалка в ръка, извика:
— Ти ли си Едуард?
— Аз съм.
— Търсят те по международна линия от Лондон.
Сърцето на Армстед се разтупка:
— Кажи им да прехвърлят на частния телефон в кабинета ми.
Смъкна набързо шлифера и го захвърли встрани, бързо изтича в кабинета си и внимателно заключи вратата.
Доближи се към белия телефон, номерът на който беше извън списъка на телефоните в къщата, и зачака звън. Най-после телефонът иззвъня. Армстед бързо вдигна слушалката:
— Ало.
Чу се глас на телефонистка:
— Мистър Армстед ли е на телефона?
— Да, Едуард Армстед.
— Търси ви мистър Пейгъноу от Лондон, лично.
— Добре, дайте ми Пейгъноу.
Линията от Лондон пращеше и пукаше, но гласът на Пейгъноу дойде съвсем ясно.
— Шефе, ти ли си?
— Казвай, Гус!
— Машинката заработи.
— Машинката заработи? Какво значи това?
— Купър е определено заинтересован, но има едно нещо…
— Те са заинтересовани, казваш… Но има какво?
— Искат да се срещнат с вас лично. Мисля, че желаят да разберат какво точно ще искате от тях. Можем да направим това, без да ви познаят. Ако не ви затруднява, разбира се. Мисля, че си заслужава да…
— Не ме затруднява — прекъсна го Армстед. — Щом искат най-напред да ме видят, ще се видим. Ще дойда.
— Имате ли възможност за утре?
— Да, утре е добре. Ще взема конкорда. Ще бъда на първия полет.
— Ако ми съобщите часа на пристигането, ще ви посрещна на Хийтроу и ще запазя апартамент в Риц.
— Ще имаш часа. На Хийтроу ще дойдеш, нали? Прекрасно. Апартаментът в Риц също е много добре.
— Няма да водите никого, нали?
— Да водя някого? Не, бъди спокоен, ще бъда сам утре…
Той бавно окачи слушалката.
Ликуваше.
Той почти… почти беше станал терорист.
Глава шеста
Шофьорът на черния ролс-ройс зави покрай Пикадили, заобиколи откъм Арлингтън стрийт и спря пред хотел Риц в Лондон.
Гус Пейгъноу бързо слезе от колата, следван от Едуард Армстед. Портиерът понечи да вземе чантата на Армстед, но Пейгъноу настоя да я носи сам. Вечерта бе студена и те побързаха да се изкачат в затопленото хотелско фоайе.
Пейгъноу поведе Армстед вляво от рецепцията.
— Вече ви регистрирах под моето име, мистър Армстед. По-добре да вървим направо в апартамента ви.
Продължиха през дългото фоайе, завиха вдясно към чакащия асансьор и се изкачиха на петия етаж. Заобиколиха един ъгъл и се озоваха в апартамент 518, запазен за Армстед. Армстед се освободи от шапката и пардесюто си, очаквайки с нетърпение да чуе повече подробности. На летището Хийтроу те нямаха възможност да говорят, защото наетият шофьор дойде при тях почти веднага. След това, по време на пътуването до Лондон, при все че стъклената преграда към шофьора бе затворена, Пейгъноу предупреди работодателя си да се въздържа от разговори.
Сега в хола на апартамента в Риц, в 9,35 ч. Армстед можа най-после да попита Пейгъноу:
— Как ти се видя техния интерес?
— Бих казал, че Купър прояви голям интерес — след като поиска веднага да ви извикам в Лондон! Стръвта от три милиона го накара веднага да налапа въдицата.
— Каза ли му, че ще плащам толкова за ВСЯКА свършена работа.
— Да, казах му, разбира се. Та нали на това се хвана. Но окончателно още не е решил, шефе. Желае да се срещне с вас и от вас да чуе какво точно искате.
— Готов съм, щом иска — каза Армстед. — Кога ще се срещнем?
— Сега.
— Къде?
— Тук — каза Пейгъноу — в другата стая. Апартаментът, който ви запазих, е с две спални и хол. Те са в другата спалня и ви очакват.
За пръв път след пристигането си Армстед се почувства развълнуван — като актьор от Бродуей на премиера или като футболист преди изстрелване на дузпата. За пръв път щеше да се срещне лице с лице с живи терористи — преуспяващи хора от подземния свят, хора извън закона.