— Колко души са там? — запита Армстед.
— Трябва да са Купър и двама от помощниците му. Когато заведох Купър в стаята, той ми каза, че очаква още двама от хората си. Това беше преди да дойда на Хийтроу. Предполагам, че сега и тримата са там.
Пейгъноу погледна към Армстед.
— Вие може би ще поискате да си починете най-напред? Мисълта ми е, че едва сте слезли от самолета.
— Полетът не беше уморителен. Нещо като пътуване с такси до Манхатън.
— Готов сте значи да се срещнете с Купър и хората му?
— Да. Готов съм.
Пейгъноу вдигна ръка.
— Един момент! — каза той и бръкна в издутия вътрешен джоб на спортното си сако. Извади нещо и го подаде на Армстед.
— Какво е това? — запита Армстед. — Прилича на скиорска маска.
— Маска за високопланинско изкачване — каза Пейгъноу. — Сложете я, ако не искате да ви познаят. Малко горещичко е с нея, но пък добре крие лицето.
Армстед кимна одобрително.
— Предвидлив си, Гус. Браво! — Нахлузи вълнената маска на главата и отиде да се огледа на огледалото в трето. — Гадно, но върши работа.
— Да вървим! — каза Пейгъноу.
Отключи вратата на другата спалня и широко я разтвори. Армстед влезе вътре с несигурни движения и се опита да се ориентира. Стаята беше полутъмна. Светеха само няколко лампички. До леглото имаше два сгъваеми стола. Точно срещу тях — диван и кресло. Там седяха мъже в сака и вратовръзки. Никой от тях не беше с маска.
Висок мъж с гъста тъмна коса, кафяви безизразни очи и виснали кестеняви мустаци стана от дивана, пооправи туиденото си сако и с протегната ръка се приближи до Армстед.
— Аз съм Купър.
Пейгъноу бързо се намеси, представяйки Армстед:
— Моят шеф.
— Уолтър Зимбърг — назова се Армстед. — Приятно ми е.
Купър посочи другите двама и почти неразбираемо назова имената им: Крупински и Куикс. После добави:
— Ако се наложи, с останалите от управителния съвет — Де Салво, Оувърли, Шийлдс и Лафеер, ще ви запозная по-късно. А сега да преминем към работа.
Върна се към дивана и отново седна.
Армстед предпазливо седна на крайчеца на сгъваемия стол, а Пейгъноу — на другия до него. Вестникарският бос се изкашля, за да изчисти гърлото си:
— Надявам се, че вие всички знаете причините за тази среща.
— Искаме да се уверим дали добре сме разбрали — отговори Купър. — Вие искате да наемете една опитна организация, която да подстрекава серии от акции и сте готов да плащате по три милиона долара за всяка акция, така ли?
— Точно така — каза Армстед.
— Нас не ни интересува какво целите с това — каза Купър. — То си е ваша работа.
— Няма политика — каза Армстед бързо.
— Това не е от значение — отговори Купър. — Препи да решим дали да работим за вас, трябва да разберем какво точно ще искате да правим. Убийства ще има ли?
Армстед се ужаси:
— Абсолютно не — отговори бързо той.
Почувства ужасен сърбеж под вълнената маска. Това небрежно изричане на думата „убийства“ го накара да потръпне и до известна степен го обезоръжи. Опита се да се съвземе, да възвърне увереността на словото си:
— Мен най-вече ме интересуват отвличанията — заяви той. — По-късно може би и грабежи. Но първото и главното са похищенията. Ще отвлечете някоя голяма личност, ще я укриете за два дни и ще поискате откуп. Условията трябва да бъдат разумни, лесно изпълними и лесно платими. Сумите от тях ще бъдат за вас. Но, вече казах, тези акции няма да бъдат политически. Добре би било обаче да ги провеждате така, че да изглеждат политически. Да се иска, може би в замяна, освобождаването на политически затворник или друга дребна фигура. Ще освобождавате заложника не по-късно от два дни, защото така рискът за залавянето ви ще бъде по-малък. Важно условие е Гус Пейгъноу да бъде включен в организацията ви като мой представител. Той ще ви помага, когато е възможно, но главно ще бъде там като свръзка. Ще бъде отговорен само пред мен. Това са моите искания. Ако бъдат приети, ще бъда доволен.
— Къде ще бъде първата ни акция? — поинтересува се Купър.
— Сан Себастиян, Испания — каза Армстед.
— Кога?
— Две седмици след утре.
Настъпи кратко мълчание.
— Кого ще отвлечем? — запита Купър.
Армстед задържа дъх, звучно изпусна въздух през отвора на маската и с равен тон каза:
— Ще отвлечете краля на Испания.
Настана като че ли безкрайна тишина.
Наруши я Купър.
— Ще трябва да се посъветваме за това — каза той — Вие се върнете в другата стая. Ще ви извикаме, когато бъдем готови.
Измина цял час. За Армстед това бе неспокойно и уморително чакане. Той свали маската и поиска да повика прислугата, но Пейгъноу реши, че присъствието на други лица ще бъде неразумно. Армстед се съблече, взе един душ и отново се облече. Отключи куфара си, извади папка и прегледа алтернативните възможности в случай, че сделката с Купър се провали. Нито една от тях обаче не беше така надеждна като тази с Купър, и Армстед се молеше тя да се осъществи. Разсеяно прелистваше едно лондонско списание, когато чу силно почукване на вратата на другата спалня.