— Да ги чуем — каза Армстед раздразнено.
Куикс погледна назад.
— По-добре продължи ти, Куп.
Купър стана и зае мястото на своя помощник.
— В Лондон разполагаме с не повече от 12 мъже — каза Купър. — За такава операция вероятно ще ни бъдат необходими към 20. Ние знаем откъде може да вербуваме още 8 човека. За да ги привлечем и приведем бързо във форма, може би ще ни бъде необходим още половин милион долара. Тези разноски, разбира се, са еднократни. Ще можем да разчитаме на тези хора и при други операции.
— Друго?
— Оръжие — отговори Купър. — Имаме нелош запас от дребни оръжия, но за вашата работа ще ни трябва нещо по-ефикасно. Тежко въоръжение не ни е необходимо. Ще имаме нужда от леки, портативни оръжия, които ще трябва да закупите, и то за предпочитане от частен дилър. Това ще бъде още един еднократен разход. Сдобили се с такъв един арсенал, ние ще можем да си служим с него по-продължително.
Армстед неусетно започна да чувства насърчение и надежда.
— Кажете ми какво точно ще ви е необходимо. Мисля, че ще успея да намеря тези оръжия.
— Ще представим подробен списък на мистър Пейгъноу и указания за мястото на получаването.
Армстед се замисли къде би могъл да потърси оръжия. Сети се за Ник Ремзи в Париж. Да. Ремзи не може да не знае към кого да се обърнат.
— Това ли е всичко? — запита той.
— Не съвсем — каза Купър. — При нормално положение ние сами решаваме предстоящите проблеми, но недостатъчното време в случая налага и известна помощ. Имам предвид две неща. Едното е предварителното разузнаване. Трябва добре да познаваме програмата на краля в Сан Себастиян, за да можем да проучим уязвимите места в нея. Ще трябва също да знаем степента на подсигуреност и охрана на неговото посещение. Всяка подробност е от значение. В това можете ли да ни помогнете?
— Мога — заяви Едуард.
— И нещо последно. Нашето възнаграждение от пет милиона. Половината от тях трябва да получим в аванс.
— Имате ги. Пейгъноу ще ви предаде разписанието на краля, охраната му и парите. Разберете се къде да ви търсим, а аз ще му кажа къде да търси мен. Готови ли сте за път?
Тик разкриви усмивката на лицето на Купър.
— Готови сме.
Армстед стана.
— И така, на работа.
Целия следобед Виктория се беше ровила в справочниците на Интернешънъл Херълд Трибюн. Когато се върна в апартамента на Плас Атен, Ремзи вече беше там и разговаряше с някого по телефона. Той покри с ръка микрофона на слушалката и й подаде бележка.
— Той е в Лондон — каза Ремзи.
— Кой?
Погледът й попадна на телефонното съобщение. Беше от Едуард Армстед, който ги бил търсил няколко пъти днес следобед.
— Армстед е в Риц? — каза тя. — Какво прави в Лондон?
— Сега ще разберем, чакам разговор с него.
След секунди се чу киселият глас на Едуард.
— Ало?
— Мистър Армстед? Тук е Ник Ремзи. Току-що влизаме.
— Чудех се кога най-после ще отговорите на повикванията ми.
— Бяхме по проучване на други групи.
— Добре, добре — каза Армстед. — Наложи се да прелетя до Лондон по работа. Пътувайки насам, се позамислях по някои въпроси. Мислих и по твоя терористичен сериал и се сетих за нещо много интересно. Не мога да проумея откъде тези терористи се снабдяват с оръжие?
— От различни държави, големи и малки. Чрез посредници — каза Ремзи.
— Ще рече, че САЩ продават оръжие на терористи, така ли?
— Не съвсем. Но в интерес на истината, САЩ са най-големият оръжеен дилър в света, следван от СССР, Франция, Великобритания, Италия и Западна Германия. Разбира се, в тези страни има правителствен контрол върху оръжията и по-голямата част от техния износ е най-вече тежко въоръжение — самолети, танкове и пр… Терористите обикновено се интересуват от по-дребни оръжия.
— Терористите как получават оръжието от нас, или от СССР, да речем?
— Не направо, разбира се. Една голяма държава продава оръжия на по-малка. Например — Либия, Етиопия, Белгия, Лихтенщайн. Те, на свой ред, пък ги препродават на терористични групи. Бих казал, че повечето от оръжията, попаднали в ръцете на терористите, са получени по този начин.
— Поддържай линията, Ник… Казваш, че повечето оръжия стигат до терористите по този начин. А другите как стигат до тях?
— От частни лица или дилъри на частни фирми. Легендарните търговци на смърт.
— Нима има частници в този бизнес? — запита Армстед.
— Да, има ги колкото щеш.
— Знаеш ли, бих искал да се срещна с такъв човек. Да взема интервю от него — каза Армстед. — За сериала ни.
— О, не е нужно да се безпокоите, мистър Армстед, Вики и аз ще намерим някой и ще го интервюираме.
— Не — каза Армстед твърдо. — Бих желал сам свърша това. Да поговоря с някой от тези търговци като бизнесмен с бизнесмен. Тъкмо ще имам възможност поопресня формата си. Да поизчистя журналистическата си мисъл от ръждата на времето.