— Добре, искате значи да интервюирате частен оръжеен дилър — продължи Ремзи по телефона с поглед към Виктория. — Кога и къде?
— Където и да е. А кога? Колкото се може по-скоро. След два-три дни, ако ти е възможно.
— Ще трябва да проучим, да разберем кой от наличните е най-добрият.
— Добре — съгласи се Армстед. — Направете го колкото се може по-скоро. Не му казвай подробности. Кажи му, че уреждаш контакт за анонимен купувач… не, по-добре да сложим име. Кажи му, че представляваш Уолтър Зимбърг — американски бизнесмен.
— Уолтър Зимбърг! О’кей, мистър Армстед. Вики и аз поемаме топката утре сутринта. Веднага щом се доберем до някой, ще ви се обадя.
— Никакви телефонни разговори повече — каза Армстед. По този въпрос — не. Като уредите всичко, елате с информацията направо в Лондон. В следващите два дни ще ви чакам в Риц.
— О’кей, мистър Армстед. Тогава довиждане.
Окачвайки слушалката, Ремзи предаде на Виктория разговора си с шефа.
— Хм, мисля, че следващата ни задача е съвсем ясна — каза Ремзи.
— И къде ще намерим този частен оръжеен дилър?
— Това мен не ме безпокои. Ще хванем следата на някой от кореспондентите тук в града. Безпокои ме обаче това бързане за интервю и оръжие, когато още не сме започнали работа по сериала. Защо е това голямо бързане?
Голямото бързане даде резултат. Ник Ремзи трябваше да признае това, въпреки неудоволствието си.
Късно на следващата вечер Ремзи и Виктория Уестън отидоха в Лондон в Риц при Едуард Армстед, който беше много зарадван от тяхната експедитивност.
— Запазил съм ви две единични спални за тази нощ — каза Армстед, сядайки на дивана с чаша мартини в ръка — Налейте си.
Ремзи отиде при таблата върху телевизора и си наля чисто уиски. Виктория не пожела да пие.
Насядаха около масата за кафе. Армстед изглеждаше почти любезен.
— Получих телекса, който сте изпратили на път за тук. Доколкото разбрах, намерили сте сигурен човек и сте уредили интервю.
— Открихме няколко известни дилъри на оръжия — каза Ремзи, — но струва ми се находката на Вики ще ви допадне най-много.
Виктория започна да разказва:
— Всички го представят като най-добрия — каза тя. — След Захаров, той е най-известният в тази търговия. Казва се Хелмут Мидендорф, от Франкфурт е. Говорих с него по телефона, иска да се види с вас, мистър Армстед. Каза, че ще се срещне с вас, ако сте със сериозни намерения.
— Как да му докажа, че съм сериозен? — запита Армстед.
— Като му докажете, че имате банкова сметка в Швейцария — намеси се Ремзи. — Всички търговци на оръжия държат на това.
— Аз имам — каза Армстед.
— На ваше име ли е? — запита Ремзи.
— На името на Уолтър Зимбърг.
— Името, с което Виктория ви представи? Отлично!
— Кога трябва да замина за Франкфурт? — запита Армстед.
— Това не е нужно — каза Виктория. — Днес мистър Мидендорф заминава на почивка в Антиб. Ще бъде в Отел дьо Каб в Антиб. Ще се срещне с вас там.
— Ден? Час?
— Вдругиден в 11 часа преди обяд. Отивате в Отел дьо Каб.
— Ходил съм там.
— Ако е слънчево, ще бъде на басейна. Ще седи непосредствено до басейна в шезлонг, вляво от входа за клуба. На дюшек до него ще лежи момиче с разголени гърди.
Армстед самодоволно се захили:
— Богати старци с млади момичета с разголени гърди, това е то ежедневието на Отел дьо Каб. Има ги много такива местенца из Ривиерата.
Виктория погледна изпъкналите си през блузата гърди и поклати глава:
— Та значи… — тя решително и делово се върна към въпроса — ще ги забележите. Мистър Мидендорф, както сам той се представи, е с гола глава… Което ще рече плешив. На средна възраст, пълен, носи тъмни очила и сини бански гащета. Пуши лула и по всяка вероятност ще чете швейцарско списание. Отивате направо при него. Момичето с разголените гърди ще ви остави и ще ви отстъпи мястото на дюшека. Разполагате се на него и му показвате депозитната книжка за сметката ви в швейцарската банка. След това постъпвате, както намерите за добре. Не забравяйте, че за него вие сте купувач.
— Прекрасна работа, Виктория, браво — каза Армстед доволен.
— И още нещо — последното. Ако не е слънчево, ако времето не е за около басейна, позвънете в апартамента на мистър Мидендорф. Той ще ви очаква.
— Прекрасно, прекрасно, Виктория.
— Мистър Армстед — каза Ремзи, — може би ще поискате и ние да дойдем на Ривиерата? Можем да ви бъдем в помощ.