— Не, благодаря — каза Армстед натъртено. — Имам нова задача за вас. Искам утре да заминете за Испания, Сан Себастиян. Това е един крайбрежен град в Баската област.
— Живял съм там едно лято — каза Ремзи.
— Още по-добре. След по-малко от две седмици кралят на Испания ще бъде на еднодневно посещение в Сан Себастиян. Тук на масата имам цяла папка от изрезки със съобщения за това. Носи се мълва, че ЕТА може би ще го проследят и нападнат.
— Съмнявам се — каза Ремзи определено.
— Е, могат поне да причинят някои безредици — настоя Армстед.
— Невъзможно — каза Ремзи. — Местните сили за сигурност ще бъдат по следите на всеки подозрителен. Не мисля, че нещо новинарско може да се случи.
Армстед видимо се раздразни.
— Аз пък твърдя, че събитието заслужава внимание. Най-малкото, предварително ще го разгласим и ще покажем в какво опасно място отива кралят. Искам ти и Виктория не толкова да следите дали нещо ще се случи или няма да се случи, а просто да съберете за Рекърд предварителен материал за посещението в два аспекта.
— Както кажете, мистър Армстед — отстъпи Ремзи неохотно.
— Ник, от теб искам да разбереш всичко във връзка със силите за сигурност при посещението на краля. Също и намеренията на баските сепаратисти. Не очаквам те сами да дойдат да ти кажат. Ще се завираш насам-натам, за да разбереш.
— Ще направя всичко, което мога, сър.
— А ти, Виктория, от тебе искам пък да научиш подробностите от програмата на краля в Сан Себастиян. Кога и къде ще пристигне? Официално ли е посещението? Ще ходи ли по целия град? Къде ще отседне? Ще има ли срещи с местни политически и религиозни водачи? Някой в Сан Себастиян ще трябва да те запознае с това. Ако срещнеш трудности, отнеси се до правителствените служби Мадрид.
Виктория кимна в знак на съгласие.
— Все някак си ще успея да проуча този маршрут.
— След интервюто ми с оръжейния бос, аз ще се върна в Лондон. Тук ще бъда до края на седмицата. Вие двамата ще ми докладвате по телефона в петък следобед. Аз ще бъда тук в апартамента си със стенограф. Искам посещението на краля да се третира като новинарски материал Ник, ако ти попадне нещо, каквото и да е, свързано с баските сепаратисти, не го отминавай. Ще ни потрябва за терористичните сериали. Аз ще го прибавя към интервюто за оръжията и ще го отнеса в Ню Йорк. Всичко ясно ли е?
Виктория се поразмърда.
— А след петък какво ще правим?
— О, искам престоят ви в Сан Себастиян да продължи. Ще останете там, докато приключи посещението на краля. Останете там, все пак нещо може да се случи. След това Хари Дайъц или аз ще ви съобщим по телефона новото ви назначение.
Армстед придружи двамата до хола, пожела им всичко добро и ги изпрати. След това веднага се върна и грабна телефона. Набра стаята на Пейгъноу.
— Гус, всичко е уредено. Слез долу и се разпореди за два първокласни билета с Ер Франс до Ница за утре. Кажи на портиера също да телефонира в Отел дьо Каб в Антиб и да запази две спални или един апартамент. — Армстед повтори името на хотела, като го продиктува буква по буква. — Резервация за Уолтър Зимбърг. Предполагам, че няма да има проблеми с местата. Сезонът почти приключва. Ако все пак се появят такива, обещай на резервиращия тлъст бакшиш. Двеста франка, да речем. В края на краищата за човек, който купува цял арсенал от оръжия, облажването на две ръчички е нищо, нали?
Отел дьо Каб, както и целият този град на Ривиерата, беше като замрял под жаркия пек на блесналото утринно слънце.
Беше 10,50, когато асансьорът спря на приземния етаж. Едуард Армстед и Гус Пейгъноу излязоха от него. Армстед бе с червени бански, раиран плажен халат и плажни сандали. В устата му димеше пура. Пейгъноу пък бе облякъл широк бял панталон и разкопчана спортна риза. Без да разговарят минаха през фоайето и се спуснаха по стълбите към обляната в слънце пешеходна пътека.
Крачейки по пътечката към басейна, Армстед забеляза недалеч вляво кокетна горичка и посочи пейката пред нея:
— Почакай ме там, Гус. Няма да се забавя повече от 10–15 минути.
Разделиха се. Армстед продължи към прохладната зала на клуба Идън Рок. Мина между стаята на обслужващите и бюрото на домакина. Кривна вляво и навлезе в района на плувния басейн, който беше издълбан в една скала, надвесена над Средиземно море.
Огледа се наоколо. Десетина-петнадесет бронзови тела, изтегнати около басейна, се печаха на слънце. Армстед погледна през рамо към най-близката до него двойка.
Ясно — те бяха. Грешката беше невъзможна. Ето го блесналото и зачервено голо теме на плешивия немски оръжеен дилър, тлъстият корем, виснал над плътните му сини бански гащета. Беше спокойно излегнат в плажния шезлонг и продължаваше да стиска в уста изгасналата си лула. В скута му лежеше швейцарско списание. На дюшек до него, по гръб, с леко разлети голи гърди лежеше мадамата му. Розови слънчеви очила и ивица розови бикини, прикриваха част от голотата й.