Армстед решително се обърна и тръгна към тях. В момента, когато приближи плажния шезлонг, мадамата грабна банския сутиен, скочи на крака и си тръгна. Валчестият немски дилър викна след нея:
— До скоро. На обяд, Гретхен.
Армстед се обърна към немеца:
— Хелмут Мидендорф?
Немецът свали тъмните си очила и замига към Армстед.
— Вие сте Уолтър Зимбърг, да? — говореше гърлено посочвайки на госта си плажния дюшек до него.
Армстед свали халата си, сгъна го грижливо и седна на дюшека. Намести се по-добре и отново запали пурата си.
— Горещичко е днес, нали?
— Рядкост за септември — каза Мидендорф.
Армстед си спомни инструкциите. Бръкна дълбоко в джоба на халата до себе си, извади швейцарската влогова книжка, разтвори я и я сложи върху списанието. Мидендорф я погледна набързо и му я върна.
— Прекрасно, прекрасно — промърмори той. — С какво мога да ви услужа.
— Нужна ми е доставка на оръжия. Главно леки оръжия за партизани. Но боя се, че е малко спешно.
— Винаги е спешно — каза немецът самодоволно. — За какъв срок става дума?
— Една седмица. Една седмица от днес.
— Място на доставяне?
— Две направления. Едното — Франция — Лион. Другото — Англия — към Лондон… фактически Уелс.
— Възможно е. Ще зависи от сложността на поръчката ви. Имате ли точната поръчка?
— Всичко е подготвено — каза Армстед, бръкна отново в джоба на халата си и измъкна два прегънати листа. Разгъвайки ги, той се загледа в зачервената плешива глава на германеца. — Не се ли страхувате, че може да изгорите, хер Мидендорф?
— Когато човек дойде на Ривиерата с младо, хубаво момиче, не му се ще да изглежда млечнобял като бизнесмен. Ще му се да има загар, за да изглежда здрав и силен. Аз съм тук само за пет дни. Времето ми е ценно. Но все пак — той бръкна под шезлонга, взе лятната си шапка и покри плешивата си глава, — прав сте, че не бива да прекалявам.
После протегна ръка към Армстед.
— Поръчката ви, бите.
Армстед му подаде двата листа. Мидендорф вдигна колене и опря листата на голите си бедра. Погледна безмълвно единия, после другия.
— Много добре — промърмори той. — Нека го прочета по-внимателно.
Сложи тъмните очила на носа си (явно бяха с диоптър) и зачете списъка на глас:
— Испанският Астра, ние го наричаме 357 Магнум — най-добрият, с голяма пробивна сила. Искате и 50 пълнителя… Чехословашкият Скорпион VZ-61, лек, лесен за обслужване, със заглушител, ясно. Също пълнители… Съветският АК-47 автомат Калашников — добър, много добър. Имаме много от тях… Стоката при нас е повече съветска. Осколочни ръчни гранати RGD-5… Ракети земя-въздух — Стрела SAM-7, носими, ефикасна работа.
Армстед се сети да обясни, че хората му трябва да бъдат въоръжени с чуждестранно въоръжение — най-вече съветско, защото иска нападенията им да изглеждат като извършвани от терористични групи. Изкушаваше се да изтъкне колко хитроумно е това негово хрумване, но се въздържа. Реши, че за Мидендорф това не би било от значение.
Германецът продължи да мърмори по списъка, като любител пред своята колекция. С огромно удоволствие той прочете края.
— Немската лека картечница Хеклер и Кох МР-5. Да, гарантирана работа… Базуките RPG-7… Радиоуправляемите и възпламеняеми бомби. М-м, какво е това? — повдигна глава. — Два хеликоптера! По-тежичко въоръжение. За тях ще е нужно повечко време. Искате ги кога?
Армстед си спомни, че Купър беше предложил някакъв простичък план за освобождаването на заложниците, за който ще бъдат необходими въоръжени вертолети.
— На всяка цена трябва да ги имам — каза Армстед — Трябва да бъдат доставени на частната писта до Лион.
Мидендорф свали тъмните си очила, обърса чело с опакото на ръката си и прецени възможностите.
— Това може да стане чрез Порт Венеция на Местре. Мога да доставя и хеликоптерите, и всичко.
— След една седмица?
— Една седмица от днес. — Той погледна изпитател, но Армстед. — Предполагам, знаете какво би струвало това?
— Естествено. Ще ми се да вярвам, че размерът на поръчката ще ви направи по-отстъпчив.
Мидендорф изсумтя:
— Приятелче, за мен това е дребна поръчка. Отстъпка не правим на никоя поръчка… — Забеляза писалка в джобчето на халата си под шезлонга: — Позволете да изчисля.
Пет минути той драска разни числа, след това още няколко минути пък събира тези цифри. Най-после показа на Армстед общия сбор: