— Това е цената. В нея влизат и разноските по доставянето.
Сумата изненада Армстед, но веднага му мина мисълта, че все пак това са само еднократни разноски, а той самият сега беше милионер.
— Приемам — чу той собственото си грухтене.
— Много добре. — Мидендорф внимателно сгъна листовете и заедно с писалката ги сложи в джоба на халата си.
— А сега да видим кое, къде, и как.
— Тук навън имам мой колега, който ще ви даде точните подробности, ако желаете да се срещнете с него.
— Разбира се, разбира се. Той ще ми каже и как да намеря складовата база до Лион, нали?
— Той ви е подготвил карта. Начертал е такава и за разположението във Великобритания. Пратката ви трябва да отиде в Талгарт, малко селце в Уелс, може би на три-четири часа с кола от Лондон. Книжната складова база е в края на селото.
— При това положение лекото въоръжение може да бъде доставено като книги, а останалото — като земеделия машини.
— Ама вие нима смятате да замесвате тук и митничаря? — запита Армстед.
Германецът изломоти:
— Няма да има митници. — Стана с усилие, взе халата си и с помощта на Армстед го облече. — Оставете това на мен. Сега да видим вашия колега, тук навън е, нали?
— На една пейка до горичката срещу терасата. Името му е Гус Пейгъноу.
Мидендорф се заклати като пате към вратата:
— Представете ме. Ще успеем да приключим сделката.
Те слязоха на широката пътека и се отправиха към хотела. Пейгъноу бе застанал пред стъпалата към терасата и махаше с ръка. Армстед го извика.
— Да се поразходим из горичката — предложи Мидендорф, — действа освежително. — После добави: — Освен това е по-спокойно. Ще обсъдим всичко. Начина на плащане, като начало.
Армстед закрачи редом с немеца, като не спираше да се учудва как всичко беше минало така леко и невинно. Като че ли бе сделка за коледни играчки, а не за оръжие. Все още не можеше да проумее, че е преминал границата на нормалното поведение.
И че вече беше терорист.
Глава седма
Уморени от закъснението на полета им от Лондон от прехвърлянето им на испанския „Авиако“ на мадридското летище Вараджас, Виктория и Ник Ремзи пристигнаха в Сан Себастиян късно през нощта. Все още чувстваха тревогата от издирването на временно загубения им багаж на испанската аерогара Фуентерабия и изтощението от 20-километровото друсане в таксито до баския курортен град. Валял беше дъжд. Пометените от вятъра улици бяха тъмни и безлюдни. Виктория се взираше през прозореца на таксито и все още не можеше да повярва, че се намира в града.
Утрото обаче й се видя различно. Обстановката в хотел Лондрес и д’Инглатера беше жизнерадостна. Навсякъде имаше цветя. След приятната закуска с Ник в просторната столова Виктория излезе на терасата и пред нея се откри чудесна гледка. Пътеводителят, който тя си беше купила, бе нарекъл тази гледка „пленителна панорама“. И беше прав. В подножието заливът се врязваше в полукръг и раздвояваше планината. Зелени хълмове и горички възпираха устрема му към сушата. Гледката действително бе пленителна.
Премятайки чантата си през рамо, Виктория изрази очарованието си гласно:
— Аз май ще обикна Испания! — възкликна тя.
Ремзи обходи с поглед просторния плаж Ла Конча, който в този ранен час беше почти безлюден, и каза:
— Вики, не забравяй, че се намираш в страната на баските. Тук не е така спокойно, както изглежда на пръв поглед. Долу бълбука врящият котел на революцията. Тези хора не желаят да бъдат под испанско владичество. Те искат да живеят независимо, в своя собствена страна.
— И идването на краля тук е голяма смелост, Ник.
— Или смелост, или безразсъдство. Макар че аз продължавам да се съмнявам дали нещо изобщо би могло да се случи. Измишльотини на шефа! Ще се удавим в скука тук още десет дни.
— Откъде и с какво ще започнем? — попита Виктория.
— Аз познавам града, а ти — не — каза Ремзи. — След като задачата ти е да научиш програмата на краля в деня на посещението, най-добре ще е да се запознаеш с местата, които той ще посети. Така че, като начало, ще те разведа из града. Тази сутрин ще бъда твой екскурзовод — Ремзи Спешъл. Ще видиш най-хубавите и живописни места.
— Звучи привлекателно — каза Виктория. — Да тръгваме.
Минаха бавно по Пласа де ла Конча и стигнаха до Аламеда де Калво Сотело. Беше вече късна утрин и хората се тълпяха по безбройните магазини, рибни ресторанти и открити кафенета. Взеха такси и се качиха до една височина с изглед към Монте Игелдо. Долу, в подножието, се простираше изумителната панорама на Бискайския залив. Ремзи поиска шофьорът да ги върне обратно в Стария град, сгушен в полите на Монт Ургул. Минаха пеша по Пласа де ла Конститусион и покрай рибарското пристанище се изкачиха на Паласио дел Мар, където разгледаха експонатите в музея на Флотата.