— А какво носи краля на Испания насам идущата седмица?
— Него?
— Да, него…
— Да позакърпи и пооправи оградата си — каза Джосу.
— А аз да наблюдавам как прави това — добави Ник.
— Захванал си нова книга?
— Този път любопитството ми се заплаща. Отново работя за вестник Ню Йорк Рекърд. Плащат ми да любопитствам.
Аптекарят гаврътна чашата си и отново я напълни.
— И любопитството ти е нашият тъй наречен крал?
— Испански крал в баска страна. Интересен материал за репортаж.
Джосу тъжно заклати глава:
— Този път истории и репортажи няма да има. Той е обграден и подсигурен като в броня. Така е винаги, когато идва тук.
— От колко души се състои охраната?
— Та знае ли някой!
— Хайде Джосу, ти не може да не знаеш.
Джосу понечи да вземе отново чашата, но се спря и чеса мустака си. На Ремзи му се стори, че обмисля дали да отговори и побърза да го подтикне. — Аз съм твой приятел, Джосу. Освен това знаеш, че не издавам източниците си.
Джосу започна:
— Наша практика е да държим всички правителствени големци в Мадрид под постоянно наблюдение, в това число и краля, разбира се. Той навсякъде се придружава от 6 бодигарда в цивилни дрехи. Въоръжени са с пистолети и с други преносими оръжия. Кметът на Сан Себастиян ще го посрещне с три коли, управлявани от военни шофьори. В средната кола, в лимузината, ще бъде кралят. В другите две коли ще бъде охраната.
— Допълнителна охрана няма ли да има?
— Сведения за допълнителна охрана няма — каза Джосу. — Кралят няма бюджет за многочислена армия за сигурност. А дори и да имаше такава, той не би я показал. Испания иска да покаже пред света, че е демократична страна и че кралят й е най-обикновен държавник. Разбира се, със стъпването му в Сан Себастиян, можеш да бъдеш съвсем сигурен, че цялата Гуардия сивил ще бъде на крак.
Ремзи си припомни тези граждански отряди от добре обучени мъже. Елитна охрана, с уникални триъгълни шапки и сини униформи, препасани с пушки и револвери.
— Колко са те? — запита Ремзи.
— Не бих могъл да кажа. Но за случай като този, може би около петдесет — разпръснати стратегически из целия град — не повече. Освен това провинцията ще предостави допълнително военно поделение и ще го разположи по улиците, покривите и други места.
— Хайде де!
— По наше сведение навсякъде по улиците ще патрулира полиция.
— Защитата на краля не ми изглежда много сигурна. Ако аз бях водач на ЕТА, бих намерил уязвими места.
— Ник, — каза аптекарят, — охраната на краля ще де много внимателна. Ние не можем да си позволим загуби, камо ли пък неуспех.
— ЕТА значи ще пасува?
Дребосъкът се усмихна под мустак:
— Моето предположение, базиращо се на опита и знанията е, че ще си пасува. — Избута стола си назад и стана. — А сега по-добре да се покажа в магазина. Ако си тук след заминаването на краля, обади ми се, ще пийнем за неговото оцеляване.
Ремзи придружи Виктория на вечеря в един битов двуетажен ресторант, наречен Салдуба. Седнаха на малка маса с чиста покривка на червени карета и с полилей от каруцарско колело над нея.
По препоръка на Ремзи поръчаха Сопа де Пескадо — вид вкусна рибена чорба и печен рак — специалитета на заведението. Виктория лакомо се нахвърли върху яденето, а Ремзи с настървение се захвана с една поредица чисто уиски.
Взирайки се през светлината на свещите, Ремзи забеляза, че въпреки явния й апетит, партньорката му не беше съвсем разположена. Хубавото й гладко лице бе някак необичайно навъсено и мрачно. Беше му неприятно да я гледа така разтревожена и се замисли как да я развесели.
— Вики, ти не очакваше, че някой в кметството ще ти поднесе програмата на краля на тепсия, нали? — запита той.
Тя повдигна рамене.
— Може би не, но все пак очаквах, че ще се добера до някоя и друга дреболия. Обаче всички бяха съвсем неразговорливи, някои дори направо груби.
— Ами, влез им в положението — каза Ремзи — представянето на каквато и да е информация би било покана за политическо убийство.
— Знам — отвърна Виктория, — но аз не исках подробности, а само някои по-пикантни дреболии. Те можеха да излъжат. Можеха просто да ми подхвърлят нещо, някакъв материал за вестника.
Ремзи се усмихна:
— Баските не обичат много да лъжат, поне доколкото знам. И какво направи след общината? Опита ли друго — Разбира бе. В полицейското управление. Там ме помислиха за луда и едва не ме изхвърлиха.
— Опита ли с местните вестници?
— Да — каза Виктория, — редакторите бяха по-отзивчиви. Един дори се опита да ме сваля. Но и те казваха, че нищо не знаят, че ще научат програмата за посещението на краля, когато той дойде тук и когато започне да я изпълнява. Каква полза от това? Армстед чака сведения от нас вдругиден, и какво мога аз да му кажа?