— Продължавайте — каза стенографката. — Като свършите, ще искам да проверя правописа.
— Дотук много добре — намеси се гласът на Армстед.
Виктория прочисти гърлото си и продължи нататък.
В Лондон беше вече нощ. Във всекидневната на своя апартамент в хотел Риц Армстед беше нахлузил скиорската маска, а Гус Пейгъноу му помагаше да я намести.
— Колко човека са? — запита Армстед.
— Само двама. Купър и Куикс. Купър имал нещо да ви докладва преди да тръгнат.
Армстед кимна с глава и тръгна след Пейгъноу към вратата на съседната спалня. Влязоха вътре. Стаята отново бе полутъмна, осветена само от две лампички. Около кръглата орехова маса в средата един до друг бяха седнали стройният Купър и набитият, пъпчив Куикс. Армстед ги поздрави небрежно и се настани на един стол срещу тях. Пейгъноу седна до него.
Навъсеното лице на Купър и безизразната физиономия на Куикс направиха Армстед да бъде нащрек, очакваше лоши новини. След секунди обаче мрачните предчувствия на вестникарския бос се изпариха.
— След час заминаваме — започна Купър. Реших, че преди да тръгнем, трябва да ви докладвам статуса на операцията. Всичко се движи по план.
Армстед въздъхна облекчено.
— Нашите хора са по местата си, готови за втория стадий — продължи Купър — някои са в Лион, на път за Сен Себастиан дьо Луи. Всички са с необходимата екипировка.
— А оръжие? — запита Армстед.
— Имат необходимите леки оръжия. Пратката в Лион пристигна рано, с изключение на вертолетите, но те няма да ни потрябват до края на другата седмица. Другата стока се превозва от Уелс към испанската граница.
Армстед не можеше да повярва:
— Искате да кажете, че повечето от оръжията са доставени? Бързо действате!
— Нали затова ни плащате — отвърна Купър. — Ще влезем в Испания след 48 часа и ще започнем да обследваме различните локали и други обекти по кралския маршрут.
— Нашите сведения задоволяват ли ви?
— Мистър Пейгъноу ни ги предаде веднага. Точно и навреме. Считаме ги за изчерпателни.
Куикс се поразмърда на стола си.
— Надявам се, че кралят ще спазва програмата.
— За това не се безпокойте. — Купър побърза да успокои Армстед. — До последния момент ние ще бъдем готови и за резервен вариант. Ако групата на краля нещо промени, ще продължим алтернативните планове.
— Какво ще кажете за доклада ни за охраната? — попита Армстед.
— Беше много полезен — каза Купър. — Поради естеството на охраната се наложи да променим първоначалния си план.
Любопитството загложди Армстед.
— Как мислите да го отвлечете? — запита той направо.
— Боя се, че това засега не мога да ви кажа — отговори Купър с не по-малка прямота.
— Прощавайте — извини се Армстед — няма да ви се бъркам.
Купър помълча няколко секунди и заговори по-меко.
— Вие плащате за това и предполагам, че трябва знаете някои неща.
— Не, не, няма значение — каза Армстед.
Купър като че ли не го чу.
— Ще ви кажа какъв беше първоначалният ни план. Той се е оказвал ефикасен при много операции. Отвличане направо от колата. Засичаме и блокираме целта с две коли — една пред неговата кола и една зад него. Грабваме го, хвърляме го в подготвената за бягство кола и тръгваме след нея с втората кола. Това беше първоначалният ни план — този, който изоставихме.
— Защо го изоставихте? — поинтересува се Армстед. — Кралят ще бъде в колата си доста време, докато автоколоната се движи из Сан Себастиян.
— Да сте чули нещо за Контрол Рискс? — отговори на въпроса с въпрос Купър.
— Не, какво е то?
— Лондонската застрахователна компания Лойдс има специална агентура, която продава застраховки за отвличания. Ако се страхувате, че можете да бъдете отвлечен, кандидатствате за такава застраховка. Лойдс изпраща група консултанти при вас, които да определят потенциалния риск и ви инструктират как да намалите този риск. След това тайно ви издават застрахователна полица. Тази ваша полица стои в агентурата, наречена Контрол Рискс. Нейните служители правят всичко, за да ви предпазят от отвличания, но ако все пак сте отвлечен и дадете отплата, те ви я възстановяват. Това малко се знае, но е доста често прилагано.