— Съвсем необикновено! — каза Армстед. — Но какво общо има то с промяната във вашия план?
— В Контрол Рискс имаме наш човек. Той има достъп до поверителните книжа. От тези книжа ние разбрахме, че 90 процента от всички отвличания днес, т.е. 9 от 10 случая, стават от коли. Убедихме се, че предвид тази статистика, Контрол Рискс съдействат за по-добра охрана и защита на клиентите си, когато пътуват в коли. Бяхме уверени, че ако нападнем краля в лимузината му, испанските сили за безопасност ще бъдат добре подготвени за такова нападение. Възможността за неуспех би била много голяма. Затова се отказахме от този начин на отвличане. Променихме плановете си. Сега разбирате, предполагам.
Армстед разбра и беше силно впечатлен. Щеше му се да разпитва още, за да разбере алтернативния план на Купър, но си спомни решителния му отказ. Беше уверен, че Купър пак няма да му каже и реши да не любопитства повече. Той беше вестникарски магнат в крайна сметка, а не терорист.
— За мен е достатъчно, че сте решени да успеете! — каза на края на разговора Армстед.
Купър стана.
— Надявам се, че ще успеем. Не можем стопроцентово да гарантираме това, но ще направим всичко възможно. Трябва незабавно да тръгваме. Мистър Пейгъноу ще ни придружи, нали?
Армстед също стана.
— Трябва. Той ще бъде връзката ми с вас и вашата дейност. Утре аз заминавам за Лондон. Пейгъноу знае къде да ме търси. Той ще поддържа връзката помежду ни. Готов ли си да тръгнеш, Гус?
— Всичко е готово — каза Пейгъноу.
— Ще чакам да ми се обадиш. — Армстед се подвоуми. — Сигурен ли си, че ще можеш веднага да се свържеш с мен?
— Не повече от минута след събитието — обеща Пейгъноу. — Аз ще бъда на път през границата за Франция нелегално. По същия канал, по който прекарахме оръжията. Имам телефона… ще ви докладвам незабавно.
— О’кей — каза Армстед доволен. — Успех!
Той изчака, докато и тримата излязоха. Върна се апартамента си и смъкна неудобната маска. Надяваше се да се отърве от нея по-нататък.
Почувства се необикновено развълнуван и възбуден и дори усети частична ерекция. Обхвана го силното желание да си бъде в Ню Йорк при Ким.
Но беше убеден, че истинският му оргазъм тепърва предстоеше. Той щеше да бъде в Сан Себастиян.
Утринта в Сан Себастиян бе ведра и студена. Кралят на Испания и антуражът му пристигнаха по разписание.
Въпреки безбройните препятствия, причинявани от тълпите монархисти, неутралните баски и полицията, Виктория и Ремзи успешно следваха движението на ескорта с наета от Ремзи кола. Точно в 10,00 сутринта кралят пристигна в Паласио де Аиенте. Виктория и Ремзи паркираха колата си и се смесиха с тълпата любопитни зрители пред сградата. Принудителното бездействие подлудяваше Ник и той нервно пушеше цигара след цигара. Най-после кралят се появи, сияещ в своя отрупан с медали кител, тъмен панталон и визьорен шлем на главата. Хората около него възторжено викаха. Виктория показа часовника си, обръщайки се към Ремзи.
— Часът е 10,30, Ник. Кралят е по разписание. Сега ще тръгне за общината. Да се придържаме към автоколоната. Къде остави колата?
— Щом настояваш, ще вървим — промърмори Ник и я поведе. С лакти си пробиха път през тълпата зяпачи. Седнаха отново в колата си и се вляха в автоколоната, насочила се към общината на Сан Себастиян. Паркираха реното в една забранена странична уличка. Промушиха се през още една тълпа и навреме се озоваха пред общинската сграда. Кралят и свитата му тъкмо влизаха, придружени от кмета.
Последва 20-минутно мъчително бездействие. Ремзи все повече и повече нервничеше. Нервно дръпна Виктория за ръкава:
— Какво става? — запита той.
— Още нищо засега — отговори тя.
— Още нищо! Нищо сега и нищо после. Вики, писна ми! Казах ти, че никакви новини няма да изскочат от това събитие и мисля, че досега трябваше да разбереш това.
— Бъди малко по-търпелив, Ник.
— За какво? Стига ми. Изчезвам.
— Напускаш? — не можа да повярва тя.
— Разбира се, това е мъчително губене на време. Казах ти! Оправяй се със сензацията сама. Ако кралят захапе някое куче, ще имаш такава. Аз си отивам в хотела. Ще обърна някоя и друга чашка и ще си дремна. Като подготвиш материалите с горещите новини за Ню Йорк, събуди ме. Няма да те лиша от морална подкрепа. — Той подаде на Виктория ключовете от колата. — Отваряй си очите, момиче! Внимавай!
Тълпата го погълна.
Цинизмът му я обезсърчи. Виктория се почувства като неопитна първокурсничка, разочарована в романтичните си очаквания. Настани се по-удобно на тротоара и реши да чака. „По дяволите“, рече си тя. „Оттук може да излезе нещо. Аз съм репортер, а Ник е пияна свиня“.