До 11,15 кралят не се появи, което значеше, че оттук нататък щеше да има закъснение. Виктория продължи да се вглежда в зрителите с надеждата да открие демонстранти или протестиращи, но такива нямаше.
Изминаха още 10 минути. Вниманието й бе привлечено от внезапни възгласи и аплодирания. Изправи се на пръсти и видя фигурата на краля. Ръкуваше се с кмета на Сан Себастиян, преди да тръгне към лимузината си. Членовете на антуража му и цивилната охрана бързо го заобиколиха. Виктория се заблъска през тълпата, излезе открито и се затича към страничната уличка, където паркирана колата. Видя, че няма залепена бележка за глоба и въздъхна облекчено.
Седна в колата, извади уличната карта на Сан Себастиян и проследи хиксовете, с които беше белязала обектите на кралските спирки. Намери общината — настоящата спирка, намери и следващата — катедралата Буен Пастор Проучи пътя, запали колата и се понесе по свободните малки улички.
Най-после пред нея се изправи куполът на главното кубе на църквата. Виктория потърси място за паркиране и като не намери такова, мина по Пуенте Кристина на Рио Урумея и намери празно местенце близо до гара Норте. Остави там колата и с картата в ръка закрачи енергично по моста. Навлезе в Пласа де Билбао и се приближи към масивната неоготическа катедрала.
И тук бе пълно със зяпачи. Бяха обкръжили входа на църквата и кордон от полиция с усилие ги задържаше. Виктория се помъчи да се приближи, за да вижда по-добре, но не можа да стигне по-близо от 50 ярда до входа.
Трудно се виждаше през тълпата, но тя все пак успя да забележи, че автоколоната бе вече пристигнала и кралят със свитата си около него си пробиваха път към катедралата. Пред входа охраната се нареди в две редици, за да пропусне краля. Следван от двама бодигарда, той мина между редиците и се приближи към очакващия го свещеник. Четиримата заедно влязоха вътре в църквата.
Беше необичайно кралят да влиза в катедралата само с двама души от неговите хора. Виктория обаче бързо си припомни, че в маршрута, който тя беше проучвала, беше предвидено кратко отклонение от тържествения ритуал за изповед на монарха. Това беше засвидетелстване на почит към църквата.
Виктория въздъхна — и тук никакъв материал за новини. Отегчена и още по-уморена, тя зачака отново.
Вътрешността на катедралата предвидливо беше опразнена от туристи и богомолци. Освен няколко свещеника, застанали в мрачните ъгли, вътре нямаше никой. Кралят даде знак на свещеника и гардовете да спрат и останат по местата си, а той продължи напред сам.
Под величествените, сводести тавани на този Божи дом, кралят на Испания се отправи към най-близката кабина за изповед. Откъснал се от врявата на тълпата и от трудните държавни дела, монархът спря за миг пред завесения вход, за да събере мислите си, и влезе да се изповяда.
Вътре в кабината вградена в стената решетка го отделяше от свещеника, който щеше да го изслуша и да го дари с опрощение. Кралят знаеше, че това ще бъде самият епископ.
Монархът коленичи на тапицираното стъпало, склони глава и започна тихо, но отчетливо:
— Отче, грешен съм.
— Да, синко.
— Искам да се изповядам…
В този момент решетката се отмести и, за голяма изненада на краля, вместо епископа, през отвора се показа металното дуло на деветмилиметров пистолет и една ръка го опря в челото на краля.
— Нито звук! — изкомандва груб глас. — Правете каквото ви се казва, или с вас е свършено!
Кралят се вкамени.
Завесата на изповедалнята се дръпна и зад него застана човек в свещенически одежди с пистолет в едната ръка и някакви дрехи в другата. Монархът почувства, че му нахлузват бялата епископска митра и някаква свещеническа роба — явно виолетовото расо на епископа.
— Станете! — прозвуча заповеднически глас на испански.
Неспособен да се изправи, кралят се остави да го повдигнат на крака. Появи се още един въоръжен човек, облечен в расо.
Двамата изтеглиха краля от изповедалнята и с дулата на пистолетите си го избутаха към един от ъглите на църквата. Там дойдоха още двама в свещенически дрехи и плътно заобиколиха монарха. Четиримата го изтикаха между пейките към олтара.
Кралят успя за миг да зърне двамата си бодигарда и истинските свещеници, завързани. Кюрета — явно преоблечени бандити, бяха застанали срещу тях с насочени леки картечници. До самото ухо на краля задъхан дрезгав глас каза:
— Ще ви изведем навън към една кола тук отзад, дръжте се както трябва, ако ви е мил животът. Една дума и сте мъртъв.