Кралят кимна с глава, замълча и тръгна бързо редом с тях.
Отвън Виктория не сваляше втренчения си поглед от входа на църквата. Умората й нарастваше.
Изминаха още 15 минути на вълнение. Излезе вятър и охлади въздуха. Кралят все още не се появяваше. Хората от свитата му търпеливо стояха пред катедралата. Виктория беше почти готова да се съгласи, че Ремзи има право. Това не беше ден за новини, а ден за козметични демонстрации и церемонии, разочарование не само за нея, но и за Армстед в Ню Йорк.
Тръгна по обратния път към колата си. Вървеше колкото можеше по-бързо, защото искаше да се стопли и да се върне при Ремзи.
В този момент чу пронизителен вик някъде отпред.
Завладяна от внезапно любопитство, Виктория разбута двойката селяци пред себе си и си проби път по-близо до полицейския кордон, за да може да чуе и види по-добре какво става. След минута входът на църквата съвсем се откри. Гледката я изуми. Разчорлен и гологлав възрастен мъж, облечен в расо, очевидно самият епископ, стоеше на входа и ядосано викаше към хората от униформената Гуардия сивил и кралския антураж. Офицер от охраната се опитваше да го успокои, епископът спря истеричните си викове и заговори нещо с него.
Полицейският кордон се огъна назад и Виктория политна да падне, но човешката маса я задържа. Входът на катедралата бълваше хора. Хора от Гуардия сивил, полицаи, цивилна охрана, всички бързаха към чакащите коли. Пробивайки си път през тази лавина, други служители от гвардията и свещеници поведоха изпадналия в истерия епископ навътре в църквата.
Врявата наоколо се смесваше с воя на форсираните автомобилни двигатели. Явно нещо се бе случило, но Виктория не можеше да разбере какво ставаше, защото не разбираше нито дума испански. Тя извиси глас към хората наоколо:
— Какво става? Какво става бе, хора? Някой не говори ли английски?
Стоящите до нея не й обърнаха внимание, но един очилат младеж, който имаше вид на студент, се пресегна през хората и я хвана за рамото:
— Аз говоря английски — каза той. — Кралят е похитен в църквата и отвлечен от терористи. Вързали епископа и заели мястото му. Останалите се преоблекли като кюрета.
Потресена и невярваща, Виктория здраво стисна ръката на младежа, за да не го изпусне:
— Кралят е похитен? Сигурни ли сте?
Младежът енергично закима с глава:
— Съвсем сигурно… отвлекли са го.
Виктория увисна на ръката на младия човек:
— Кой направи това? Знае ли се?
Младежът отрицателно завъртя глава:
— Не са казали още, но сигурно са хора от ЕТА.
Младият човек се освободи от нея и си тръгна. Виктория подире му:
— Благодаря ви, много ви благодаря!
Време за размисъл нямаше. Трябваше да се действа. С крака и ръце Виктория се опита да си пробие път през тълпата. Скоро обаче тълпата се разреди и Виктория излезе на открито. Спря се да си поеме дъх.
Безброй мисли нахлуха в главата й. Ето, че тя излезе права в постоянството си. Ник сбърка, като си отиде и не повярва, че нещо може да се случи. Случи се, и то нещо невероятно, нещо, на което тя беше почти очевидец! Сензационният репортаж беше в ръцете й. Рекърд ще го има Армстед ще полудее от радост.
Затича се към колата си. Първото, което й хрумна, беше да намери телефон, от който да се обади в Ню Йорк. Но действителността поохлади устрема й. Пречките бяха непреодолими. Начинът за ползване на телефоните извън хотела й беше неизвестен, не можеше да поиска международен разговор за сметка на абоната. Не, беше невъзможно. Задъхана, почти тичешком стигна до паркинга. Ясно, трябваше да се върне в стаята си в хотел Лондрес и да се обърне към телефонистката на хотела, която говореше английски, и да поиска от нея светкавичен разговор с Армстед.
Кралят на Испания отвлечен!
Тя седна тежко на предната седалка на реното, запали го, форсира двигателя и излетя като катапултист.
Вече спокойна в стаята си, Виктория набра телефонистката на хотела. Каза й, че иска Ню Йорк — разговор по сметка, и внимателно продиктува телефонния номер на Ню Йорк Рекърд.
— Затворете, моля — каза телефонистката. — Ще ви извикам.
Виктория бързо я помоли:
— Колкото се може по-бързо, моля.
Телефонистката невъзмутимо отвърна:
— Ще ви извикам, когато се свържа.
Виктория седна и се опита мислено да нахвърли статията си, като не се отделяше от телефона. След по-малко от минута той иззвъня и тя грабна слушалката:
Тонът на телефонистката беше подлудяващо хладен:
— Мис Уестън, разговорът, който подадохте в Ню Йорк не е възможен сега.
— Какво?
— Може би по-късно. След няколко часа, довечера.
— Защо не мога да говоря сега?
— Обявено е извънредно положение от полицията, всички изходящи разговори от Сан Себастиян временно са спрени. Вашият разговор не може да стане сега. Ще ви уведомя, щом международната служба възстанови работата.