Виктория разбра, че по-нататъшни молби бяха излишни:
— Ще чакам да ми се обадите — каза тя безпомощно и окачи слушалката.
В отчаянието й все пак имаше лъч надежда. Извънредното положение се отнасяше за всички, така че другите вестникари, нейните конкуренти, не бяха по-малко отчаяни. На никой испански вестник или чуждестранна телеграфна агенция нямаше да бъде позволено да излъчат новини вън от Сан Себастиян. Испанското радио и телевизия също нямаше да получат такова разрешение. В това тя беше съвсем уверена. Затъмнението беше пълно. Само полицията знаеше причината за тази цензура. За Виктория тя беше неоспорим факт, с който трябваше да се съобразява. Какво да прави?
Ник Ремзи, разбира се. Ник Ремзи, който спеше в другата стая и не знаеше какво беше станало и на каква сензация тя бе попаднала. Трябва да се посъветва с него какво да правят и как да изпратят репортажа в Ню Йорк.
Виктория излезе в коридора и забърза към съседната стая. Чукна силно на вратата, за да може да го събуди. Вратата рязко се отвори.
— Ник — започна тя, пристъпвайки навътре, но веднага се закова на място.
Изправен в цял ръст, пред нея стоеше войник с насочена пушка към главата й. Вратата беше отворил той. На леглото в стаята седеше Ремзи — бос и гол до кръста. Двама мъже в сини униформи от Гуардия сивил бяха насочили пушки от двете му страни. В другия край на стаята един член на охраната, навярно офицер, разговаряше по телефона.
Виктория се вгледа в Ремзи. Той изглеждаше ужасно като след тежко пиянство. Леглото му беше в абсолютен безпорядък. Той вдигна ръка за шеговит поздрав:
— Мараба, Вики.
— Какво, за бога, става тук? — запита Виктория и пристъпи към Ремзи.
Един от охраняващите го й каза нещо на испански. Тя не разбра думите му, но се спря.
— Ник, кралят е отвлечен.
— Току-що чух — каза Ремзи. И тези тук мислят, че аз съм един от похитителите.
— Но ти беше тук през цялото това време. Ама че идиотщина! Но защо ти?
— Проследили ме миналата седмица. Видели ме да влизам в аптеката на един привърженик на ЕТА и половин час след това да излизам без покупка. Предполагат, че съм заговорничил с него.
— Но това е абсолютна нелепост! — възкликна Виктория.
— На тях го кажи, не на мен — каза Ремзи развеселен.
— Ник, имам нужда от твоята помощ…
Той изведнъж стана сериозен.
— Първо аз имам нужда от твоята — каза той. — Веднага щом излезеш оттук, свържи се с Армстед и му кажи да уведоми посланика на САЩ в Мадрид, за да разкарат тази полиция от главата ми и да ме оставят на мира.
— Точно това е трудното — каза Виктория в изстъпление. — Нито мога да му пратя материала си, нито мога на теб да помогна. Всички изходящи разговори са прекратени и забранени. Как да се свържа с Ню Йорк?
— — Тихо! — изрева глас от другия край на стаята. Офицерът от Гуардия сивил бе свършил разговора и, нахлупвайки триъгълната си шапка, се приближаваше към леглото. Спря и се обърна към Ремзи.
— Моля, облечете се. Говорих с началника си. Ще бъдете задържан, докато всичко се изясни. Трябва да ви отведа за разпит.
— Да вървим — каза Ремзи и посегна за ризата си. Махна отчаяно към Виктория: — И двамата сме с вързани ръце.
Офицерът даде знак на охраната да отстранят Виктория и закрачи към антрето. Тя бързо заговори:
— Ник, не сме с вързани ръце, чуй ме добре.
— Казвай бързо.
— Заминавам за Сен Жан дьо Луи — извика Виктория. — На 20 мили е оттук през границата. Била съм там и ми е познато. Ще взема влак или нещо друго.
— Няма да те пуснат да излезеш от страната.
— Като им покажа американския си паспорт, мисля, че ще ме пуснат. Ник, ще бъда в хотел Шантако. Там е Франция, така че телефоните за Ню Йорк ще бъдат свободни. Оттам ще телефонирам на Армстед.
Двамата полицаи приближиха Виктория, застанаха от двете й страни и я поведоха към коридора. Тя остана там, безсилна да помогне на Ремзи. Него грубо изтласкаха в коридора, плътно го заобиколиха и се отправиха към стълбището. Той погледна към нея и се опита да се усмихне, но не успя.
— Ник, — извика тя подире му — ще те чакам там.
Ремзи и съпровождащите го полицаи потънаха в стълбището.
Виктория изтича при телефона в стаята си. Трябваше да намери начин да стигне до Сен Жан, ако я пуснат, ако изобщо пуснат някого да излезе от Сан Себастиян и от самата Испания в този ужасен ден.
При все че Сен Жан дьо Луи не беше далече, пътуването дотам отне на Виктория много време.