Целият следобед за нея беше страшно мъчителен. Сблъска се с безброй заплахи и закани, а многобройните улични задръствания направо я подлудиха. Изгаряше от нетърпение да телефонира, да помогне на Ремзи и да продиктува своя сензационен репортаж за отвличането на краля, но изнизващите се часове като че ли се присмиваха на огромния й ентусиазъм.
Накрая потърси помощта на портиера на хотела. Помоли го да й намери превоз до Франция, като подкрепи молбата си с доста тлъст бакшиш. Той я увери, че с влак щяло да бъде само губене на време. И я насочи към частен сервиз, който даваше коли под наем. Обещаха след 2 часа да изпратят едно BMW-седан с шофьор, говорещ английски, който да я откара до Франция.
Виктория отново опита да подаде разговор за хотел Шантако в Сен Жан, но пак й беше напомнено, че всякакви изходящи връзки и съобщения са прекъснати. Един местен пътнически агент я увери обаче, че курортният сезон в Сен Жан е към края си, проблеми с местата едва ли щяло да има. Докато чакаше пристигането на шофьора, Виктория нетърпеливо поглеждаше часовника на стената и трескаво подреждаше бележките си по похищението на краля. Искаше да се подготви добре, за да може по-бързо да продиктува репортажа си на Армстед, веднага щом се свърже с него. После слезе във фоайето и купи пътеводител за района, в който имаше няколко страници за Сен Жан дьо Луи. Върна се в стаята си, за да го разгледа подробно и да закуси.
Вече опаковаше пътния си сак и се готвеше да тръгва, когато в стаята й нахълта полиция. Бяха двама души — и двамата цивилни, и двамата говорещи английски. Единият показа набързо служебната си карта и се увери дали тя е Виктория Уестън, и дали всичко написано в американския й паспорт е вярно. Започна нещо като разпит. Попита я знае нещо за терористичната акция. Виктория отговори, че била свидетел на част от операцията, тъй като е наблюдавала катедралата. Защо е била там? Като туристка ли? Не, беше отговорът. Била е там като журналистка. Дошла е да отрази посещението на краля. Последва въпросът може ли тя да докаже, че е служител на американската преса. Виктория показа служебния си паспорт от Ню Йорк Рекърд. Полицаят изрази съмнение, че е възможно той да е фалшив. Виктория предложи да проверят това в нейния вестник. Последва нова серия от въпроси. Имало сведения, че тя душила насам-натам из Сан Себастиян преди идването на краля и се интересувала от програмата на неговото посещение. Защо е проявила такъв интерес? Ами защо пък не? — беше нейният отговор. Та нали за това е била изпратена — да опише посещението и цялостното пребиваване на краля в Сан Себастиян. Цивилният полицай изреди с голяма точност посещенията й из града и поиска от нея да обясни целите на всяко едно от тях. Спря се на дейността й в компанията на някой си Ник Ремзи и се поинтересува от взаимоотношенията им.
Тези разпити продължиха повече от час. Накрая всички съмнения и подозрения към нея отпаднаха. Виктория положи много усилия, но не успя да научи нищо за Ник Ремзи.
Заминаването й от Сан Себастиян застрашително закъсняваше. След тръгването на BMW-то тя и шофьорът бяха спрени на три места из града. Излязоха на магистралата за Сен Жан дьо Луи и веднага се натъкнаха на блокиран път пред самия град. Тук се наложи отново да отговори на много въпроси. На границата пък в Ирун доста време й отнеха митническите власти. Най-после излязоха от магистралата и се отправиха към френския град Сиборе. Тук възникна ново забавяне — този път поради ремонт на пътя и съответно отклонение. Когато прекосиха моста над река Нивел и влязоха в Сен Жан дьо Луи, Виктор изпусна звучна въздишка на облекчение. Беше късна вечер и в ярко осветения пристанищен град кипеше живот, на около една миля от търговската част на града Виктория стигна до своята цел — хотел Шантако. Прекоси бързо фоайето, без да обърне внимание нито на двукатната камина недалече от рецепцията, нито на мавританските сводове и се настани в една свободна стая с баня и телефон.
Вече в стаята, при все че бе премаляла от глад, тя се втурна към телефона и поиска разговор с Рекърд в Ню Йорк. Обади се секретарката на Едуард Армстед — Естел Ривкин. Силно развълнувана, Виктория веднага поиска да говори с шефа. Естел й каза, че бил излязъл и че тя не знаела къде е и кога ще се върне. Жегна я разочарование и незабавно поиска Хари Дайъц — вторият по важност. Той обаче също беше излязъл. Още едно разочарование. Виктория почувства, че сякаш търси признание и поздравления на най-високо ниво и бързо реши да се обърне към третия по ред — отговорния редактор Оли Мак Алистър.
— Оли, Виктория Уестън се обажда, цял следобед се мъча да…
— Вики, как си? — гласът му прозвуча невероятно весело за такъв навъсен шотландец като него. — Къде, по дяволите, се намираш?