— Обаждам се от хотел Шантако в Сен Жан дьо Луи.
— Къде?
— Френският курортен град, недалече от Сан Себастиян. В хотел Шантако съм.
— Да, мистър Армстед спомена…
— Оли, имам страхотна сензация, суперновина! Никой не е в състояние да съобщи за нея вън от Сан Себастиян. Затова дойдох тук. Кралят на Испания беше отвлечен тази сутрин. Убедена съм, че само ние знаем тази новина.
— Сигурно, сигурно, Вики — съгласи се Мак Алистър, — само ние имаме голямата бомба. Разгласихме я по улиците преди час. Кралят на Испания е отвлечен от катедралата Буен Пастор в Сан Себастиян от група баски терористи. Преоблечени били като кюрета. Извършили отвличането без пушка да пукне. Отпечатахме го на първа страница — чиста работа. Чух, че Рекърд се продава не по-лошо от изданието с Ингър…
— Оли — прекъсна го тя, — добре ли чувам? Не мога да повярвам. Нима вече знаете за похищението на краля?
— Казах ти, на първа страница е.
Тя безпомощно се смъкна на кушетката:
— Но, Оли… Само аз имах това. Никой нямаше възможност да съобщи за него вън от Испания.
— Както виждаш, някой все пак е имал тази възможност. Ценя усилията ти, момиче, но…
— Кой е — настоя тя.
— Подзаглавието е с автор — Марк Брадшоу. Бил някакъв британски фукльо, нает от мистър Армстед като кореспондент за Континента.
— Но той как го е изнесъл от страната?
— Не знам точно. Получи се чрез лондонското ни бюро. Трябва да е намерил някакъв начин. Може би подобен на твоя.
— Но мистър Армстед не ми каза, че има и друг там.
— Вестникарските босове не споделят всичко с репортерите и редакторите си.
Виктория отново се опита да протестира:
— Ник Ремзи и аз… — Изведнъж си спомни: — О, боже мой, Оли, щях да забравя. Ник Ремзи бе задържан от испанската полиция днес по обед… Отведоха го за разпит в полицията във връзка с отвличането. Видели го преди това да се среща със симпатизант на ЕТА.
Мак Алистър се изкиска с безразличие:
— Ей този Ник, пак ни отваря работа.
— Той е арестуван, Оли.
— Кога ли пък не е бил! Добре, добре. Той значи е в полицията и ти искаш да се погрижим и да го освободим.
— Той иска мистър Армстед да се свърже с посланика на САЩ в Мадрид…
— Знам, знам. Ник винаги пътува първа класа. Не се безпокой, аз ще се заема с това.
— Но аз трябва да го чакам тук. Ще чакам тук и следващата ни задача. Ти ще можеш ли да освободиш. Ник?
— Не се безпокой, Вики. Радвай се на слънцето там. Скоро ще видиш Ник. Пак ще се чуем.
Разговорът свърши. Виктория заплака със сълзи на умора, отчаяние и безсилие. Като член на печеливш отбор тя трябваше да се радва, че новината бе стигнала до Рекърд. Раздираше се обаче от яд, че тя самата не направи това, че беше изпреварена и изиграна. Съвзе се след няколко минути и отново грабна телефона, този път — за да се обади на прислугата.
Почти целия следващ ден Виктория прекара в стаята си, за да чака телефонен звън от Ремзи. Само за малко се поразходи по оживения булевард Тиер и отрупаната с хора пазарна алея Рю Гамбета в Сен Жан дьо Луи. Поспря се на морския бряг, за да погледа рибарските лодки в пристанището и наслаждаващите се на слънцето хора, налягали по обширния плаж.
Телефонът позвъня, но не й донесе гласа на Ремзи, а този на Едуард Армстед от Ню Йорк.
— Чух, че си ме търсила с новини за похищението — каза Армстед. — Високо ценя усилията ти и държа да знаеш това.
Виктория прехапа устни и с усилие промълви:
— Поздравявам ви все пак, че получихте материала, макар и не от мен. Сигурно сте много щастлив!
— Вестникът се продава като топъл хляб. — С необичаен за него възторг отвърна Армстед. — Надмина всички. Само тази новина бе достатъчна, за да излезем пред другите вестници. А тази сутрин получихме още една суперновина. — отвърна Армстед.
— Каква? — запита Виктория вежливо.
— Брадшоу ни съобщи условията и исканията на похитителите. Добрал се е до едно комюнике, което току-що са издали. Искаш ли да го чуеш?
— Да, разбира се.
— Ще ти го прочета, слушай — гордо каза Армстед — „Баската социалистическа революционна организация за национално освобождение поема отговорността за отвличането на краля на Испания.“
— Значи все пак ЕТА.
— Естествено те — каза Армстед. — Кой друг? — И продължи: — „Акцията ни срещу краля на Испания и испанското правителство е завоевание в борбата ни за социализъм и срещу националното потисничество за освобождението на експлоатираната и поробена испанска страна“. — Гласът на Армстед постепенно затихна — следват техните искания. Искат освобождението от Мадридския затвор на шест баски политически затворници. Когато се уверят, че това е направено, ще върнат краля невредим.