— Не искат ли пари? — запита Виктория изненадано.
— Това е чисто политическо похищение — каза Армстед. — Между другото аз затова ти се обаждам — да ти кажа, че се заех с проблема на Ремзи. Току-що ми се обади посланикът от Мадрид. Обещали са му да освободят Ремзи утре сутринта. Ще се видите по някое време утре.
— Е, това наистина ме зарадва.
— Като се съберете отново, позвънете ми. Ще решим какво ще правите по-нататък.
Късно на следващата сутрин, облечена в туиден блейзер, ленена блуза и вълнена пола, Виктория слезе на мецанина на Шантако за закуска. На масата беше Интернешънъл Херълд Трибюн, където на видно място бе статията за похищението на краля, придружена с явно признание за преднината на Ню Йорк Рекърд. Вече допиваше кафето си, когато чу някой да я вика по име. Обърна се и го видя. Беше Ник Ремзи. Той свали новата си черна барета и й се поклони. После приближи, целуна я по челото и седна.
— Как е повелителката на сензациите? — попита, повика един келнер и си поръча шунка с яйца и кафе.
Виктория се вгледа внимателно в него.
— Ник, добре ли си?
Той вдигна двете си ръце и се вгледа в тях.
— Всичко ми е на място. Няма следи от полицейски издевателства. Просто с часове едни и същи въпроси, което е още по-лошо.
— Беше ли в затвора?
— Нямах това щастие. Върнаха ме просто в хотелската ми стая и ми оставиха един полицай за компания. Благодаря ти за освобождението. Е, раздруса ли света?
— Тя му подаде Херълд Трибюн и посочи статията.
— Виж сам.
Той мълчаливо прочете написаното.
— Но материалът не е твой — каза Ник, когато свърши.
— Кой е този Марк Брадшоу? — попита го Виктория.
— Мислех, че ти ще ми кажеш. Никога през живота си не съм чувал това име.
— Оли твърди, че е човек, когото Армстед е наел извън Щатите.
— Чудно как този Брадшоу се е докопал до материала преди тебе — изненада се Ремзи.
— Понесох го много трудно.
— Е, така или иначе Армстед успя да го грабне първи. Трябва да му се признае това. Не предполагах такава предвидливост у него.
Изщрака високоговорителят. Молеха мис Виктория Уестън да се яви на рецепцията. Тя скочи и забърза натам. Търсеха я от Ню Йорк Сити. Виктория се отправи към един от телефоните във фоайето.
— Здравей, Виктория — прозвуча далечният глас на Хари Дайъц. — При вас навярно е утро. Потърсих те най-напред в стаята ти.
— Здравей, Хари! Ето ме!
— Мистър Армстед ме помоли да разбера дали Ник Ремзи е пристигнал вече.
— Дойде преди малко. Здрав и читав е. Тъкмо закусвахме.
— Добре — каза Дайъц.
— Статията за похищението е голям удар. Херълд я препечатва на първата страница с изрично признание и благодарност към Ню Йорк Рекърд. — гласно изрази възторга си Виктория.
— Чудесно. Ще информирам за това мистър Армстед. Между другото знаеш ли, че ние първи грабнахме още една сензация във връзка с похищението? Испанското правителство капитулирало — приело условията. Кралят бил освободен доста драматично. Спуснали го с хеликоптер на върха на един гол хълм до Сан Себастиян, вързан и с превързани очи. След отлитането на хеликоптера, испанските власти получили съобщение по телефона къде да го потърсят. Намерили го съвсем невредим. Отразяваме това изцяло като сензация. Последното издание е на пресите за сутрешното разпространение.
— Поздравявам ви още веднъж — каза Виктория.
— Има още нещо, което мистър Армстед иска да предам на теб и Ник. Ще отседнете в Плас Атен, както по-рано. Мистър Армстед ще се свърже с вас утре следобед, за да ви съобщи следващото назначение.
— Знаете ли горе-долу какво ще бъде то? — нетърпеливо запита Виктория.
— Идете в Париж и чакайте.
Едва след като окачи слушалката, тя се сети, че имаше още един въпрос към Дайъц. Въпрос, който много я интересуваше. Кой е всъщност Марк Брадшоу?
Глава осма
Доктор Карл Шарф подложи шепата на едната си ръка, с другата изтърси трохите от зеления спортен пуловер и ги изсипа в картонената чинийка на бюрото, по която имаше засъхнали остатъци от сандвич с домати и салата.
— Едуард — обърна се той към Армстед, — усети ли, че през целия този сеанс, а той е вече към края си, ти нито веднъж не спомена баща си?
Армстед се подвоуми как да приеме това — като похвала или като упрек. Реши да го приеме като комплимент.
— Баща ми е мъртъв — каза. — Той вече не е част от моя живот. — После добави: — Всъщност трябва да му призная едно нещо — той може да е бил нехаен към сина си, но не е бил такъв към работата си. Добре е знаел, че смисълът на играта е успех. Сега разбирам колко е бил прав. Да, така е. Всичко трябва да бъде предвидено и добре обмислено. Само така може да се стигне до големия оргазъм.