— Както кажете, сър.
— Искам ти да заминеш за Тел Авив и да се подготвиш за срещата в Кайро между премиера на Израел и президента на Египет.
— Тя е след две седмици — каза Ремзи.
— Искам те предварително в Израел, за да се поразтичаш там. Срещата може да се окаже решителна, не е изключено и насилие.
— Армстед изчака за възражение, но Ремзи само измънка:
— Всичко е възможно!
Вестникарският бос самодоволно се усмихна. Значи Ремзи вече беше укротен. После продължи:
— Порови се една-две седмици. Нашите там, от бюрото, не знаят друго, освен официално обявеното. Аз искам повече цвят. Изпрати някои сведения за хората, които стоят зад това събитие — министър-председателят, хората от кабинета му, които не са съгласни с него, общественото мнение в Израел и една драматизирана версия на въпросите, които ще бъдат поставени на масата на преговорите.
— Ясно — каза Ремзи.
— О’кей. Щом премиерът тръгне от Тел Авив за Кайро — тръгваш с него. Акредитиран си за самолета на журналистите. Навъртай се из Кайро и следи за допълнителни подробности по срещата. И си отваряй очите на четири за всичко, което би ни потрябвало за терористичните ни серии.
— Дадено.
— След тези срещи в Близкия изток, ще те пратя другаде. А Виктория отива в Женева. Но по-добре лично да й кажа това.
— Ето я до мен. Пухти от нетърпение и чака реда си.
— Дай ми я.
Армстед взе една недогоряла пура от стъкления пепелник и я запали. Долови, че Виктория каза нещо на Ремзи, преди да вземе слушалката.
— Мистър Армстед, тук е Виктория.
— Виж какво, Виктория, имам едно спешно назначение за теб. Ник може би ти каза.
— Нямаше такава възможност.
— Ще ми се да те оставя да поразпериш крилца самостоятелно следващите една-две седмици. Изпращам Ник в Израел. Тебе те искам утре в Швейцария, по-точно в Женева.
— Звучи съблазнително.
— Искаш да кажеш, че раздялата с Ник няма да ти се отрази чак толкова лошо.
— Той ще ми липсва, мистър Армстед. Неговата помощ е неоценима, но с удоволствие ще приема шанса за самостоятелност.
— О’кей. Ето, че го имаш. Предполагам, че знаеш за конференцията на безядрените държави другата седмица в Женева.
— В основни линии, да.
— Точните инструкции ще намериш в стаята си в хотел Бон Риваж. Назначението ти е там. Продиктувано е по телефона. Конференцията на безядрените държави започва след четири дни в Двореца на нациите — сградата на Обединените нации в Женева. Генералният секретар — Хер Антон Бауер от Австрия, който ще представлява Обединените нации, ще пристигне в Женева след три дни. Дневният ред на конференцията ще бъде там в папката ти. Там ще бъде и цялата информация, която би ти потрябвала…
— Ценя всичко това и благодаря.
— От бюрото ни в Цюрих и от чиновника в протокола на Обединените нации ще получиш всичко, от което имаш нужда. Чуй сега какво искам за Рекърд. Искам предварително две информации — специални. Първата — за Двореца на нациите, където ще се състои конференцията. Докладвай я по телефона утре вечер, по редовната диктовъчна система. Просто бележчици. Ние ще оформим репортажа. Вдругиден искам да обходиш хотел Интерконтинентал, в който ще отседне Антон Бауер и хората му, и да опишеш подробностите за условията, при които те ще бъдат настанени. Докладвай лично на мен или на Хари Дайъц.
— Изцяло завършена статия? — попита Виктория.
— Бележки. Казах вече. Това трябва да стане вдругиден, до късно следобед. На следващия ден пристига Бауер. Това ти няма да отразяваш. Хората от бюрото ни в Женева ще имат грижата.
— Някой от бюрото, с когото да се срещна?
— Този път не. Ти действаш съвсем самостоятелно. Те са отдавна там и не ми се ще привичките им да ти влияят. Искам предварителните статии от теб — свежи и неподправени. Третият ти ден в Женева е почивен за теб. Ще имаш възможност да се смесиш с делегатите и да разгледаш града. Но на четвъртия ден те искам в галерията на журналистите, да следиш и отразяваш предварителните преговори и преките новини, ако има такива. Ние тук ще преценим кои от тях ще бъдат интересни. Ако нещо от казаното дотук не ти е ясно, ще го намериш по-подробно в пакета материали в стаята си. Успех!
Полетът на Суис Ер от Париж до Женева не беше продължителен. Хотелът отстоеше от летището на три мили. Виктория пристигна в Бон Риваж към 10 часа сутринта.
Двамата с Ремзи се разделиха късно предната вечер пред вратата на стаята й в Плас Атен, малко нацупени и недоволни. Тя — поради внезапната раздяла, а той — поради заминаването в Близкия изток. Нито Тел Авив, нито Кайро бяха негови любими места.