Но нима в Швейцария някога нещо се беше случвало?
Преди обяд Виктория си беше поръчала кола под наем. Ягуарът пристигна точно навреме — тъкмо бе привършила с обяда. Изслуша наставленията на портиера, качи се в колата и се насочи към Двореца на нациите. Навлезе в криволичещото авеню Дьо ла Пе и потърси с очи сградата на международния комитет на Червения кръст. Непосредствено до нея, съгласно инструкциите, трябваше да бъде входът за посетители на Двореца на нациите. Напътствията се оказаха безупречни. Бързо намери сградата на Червения кръст, намали ход покрай нея и забеляза будката, където се продаваха билети за обиколки на Двореца. Паркира колата в една съседна улица и се върна при входа на Двореца на нациите, показа журналистическия си пропуск на портиера и се вля в потока от туристи, отправили се към вратата на рецепцията. Там я посъветваха да се присъедини към групата на журналистите. Бяха се оформили вече няколко отделни групи. В една от тях повечето от хората бяха приготвили своите бележници и писалки. Виктория се приближи към тях, уверена, че това е пресгрупата, и не сгреши. След 59-минутно чакане, към групата се присъединиха още двама. Екскурзоводката — млада, висока французойка, зачете на английски списъка на акредитираните репортери. Виктория се изненада, че толкова много държави бяха изпратили свои журналисти. Имаше репортери от Израел, Япония, Италия, Швеция, Пакистан, Румъния, Турция, Австрия. Почти накрая на списъка Виктория чу своето име — Виктория Уестън, Ню Йорк Рекърд — САЩ.
Екскурзоводката прибра списъка.
— Всички сме тук и можем да започнем — обяви тя на френски. По изключение днес ще обяснявам на френски, английски и немски. Така че, надявам се, всички ще ме разбирате. Искаме да бъдем в услуга на всеки дошъл тук да отрази конференцията на безядрените държави. — Прочисти гърлото си и продължи: — Сега се намираме в новото крило на старата сграда на Лигата на нациите. Известна като Двореца на нациите. Това ново крило, пристроено в 1973, разшири фасадата от 400 на 575 метра. То включва нови 10 зали за конференции и 700 кабинета. Следвайте ме, моля!
Виктория и останалите тръгнаха след екскурзоводката през лабиринт от коридори и стигнаха до огромна преходна зала. По едната й страна бяха наредени мраморни колони, между които беше вградена цяла редица канапета, покрити с кафява изкуствена кожа: — Тук стават над 5000 срещи годишно — обясни екскурзоводката, без да спира — най-много срещи в целия свят.
След това излязоха на балкона на величествена заседателна зала. Гледани отгоре, редиците черни столове изглеждаха като детски играчки. В тази зала, Генералният секретар на ООН щеше да говори пред конференцията. Виктория разбра, че остъклената секция в задната част на залата, издигната над местата на делегатите, беше отредена за обслужващите симултанния превод. Над тази секция беше балконът, където щяха да седят те — журналистите и посетителите. Стените на галерията бяха покрити с внушителни фрески, дело на испанския художник Досе Мария Серт. Те, както установи Виктория, изобразяваха края на войните и раждането на мира.
Екскурзоводката ги подкани за въпроси. Виктория бързо попита за целта на конференцията. Екскурзоводката отвърна с подготвен отговор „Да бъдат убедени нациите, напреднали в ядрените технологии, да се ограничат в употребата им само за енергийни нужди. Антон Бауер ще заложи собствения си авторитет, за да постигне споразумение, което да допълни договора за замразяване на ядрените оръжия, вече сключен между САЩ и СССР“.
След като свършиха въпросите, групата беше поведена по вътрешни коридори и стълбища, докато стигна най-после до магазина за сувенири. След като позяпа из магазина, по-голямата част от групата излезе от сградата. Гледката веднага грабна Виктория. Пред нея се простираше хълмиста зелена поляна. Някъде по средата се издигаше гигантско златно кълбо, което се оглеждаше в малкия басейн под него. Зад този паметник извисяваха стволове безброй стари кедри и кипариси.
— Какво ли представлява тази златна сфера? — учуди се на глас Виктория.
— Току-що прочетох за това — каза младата жена, застанала до нея. — Това е подарък от Съединените щати, направен в памет на президента Уилсън и на приноса му за траен мир. Представлява древен астрономически уред. Пръстените обозначават разположението на планетите.
Виктория остана загледана дълго в този глобус. Петнадесет минути по-късно тя закрачи бавно към колата си. Задачата, която й бяха възложили, беше тъпа, скучна и безсмислена и това я вбесяваше. Армстед обаче държеше на своето.
Седнала в колата по обратния път за Бон Риваж тя реши да не си създава трудности. Беше й възложена работа, която трябваше да изпълни, и тя покорно щеше да телефонира в Ню Йорк, за да докладва каквото е видяла. Дано утрешната й работа бъде по-интересна.