На Виктория й се щеше да каже, че интригата не е много добра, но успя да сдържи езика зад зъбите си.
— О’кей, ти свърши твоята работа. Почивай утре и при откриването на конференцията бъди на линия за някои мнения и позиции…
— А, една любопитна подробност, мистър Армстед — прекъсна го тя, — имах малко свободно време преди разговора с вас и се разходих из Швейцария. Можете ли да се сетите кого видях? Един ваш служител…
— Мой какво? Служител ли?
— Гус Пейгъноу — направо каза тя.
— Кой?
— Гус Пейгъноу. Не си ли спомняте? Първата ми задача на другия ден след назначението в Рекърд беше да разговарям с един от информаторите, които работят за вестника. Човекът, който беше лежал в килията на Ингър. Името му беше Пейгъноу.
— Да, спомням си. Какво той?
— Бях из провинцията с колата си преди няколко часа. Стигнах до едно градче — Нион се казва. Там видях Пейгъноу да влиза в един хотел. Исках да го поздравя и влязох в хотела, но такова име нямаше регистрирано. Сигурна съм, че беше Пейгъноу… Но няма значение, това не е толкова важно…
— Не е бил Пейгъноу — каза Армстед, — заблудила си се — той се изкикоти в слушалката. — Едва ли би могъл да бъде на две места едновременно. Той е тук в Ню Йорк. Хари Дайъц и аз го видяхме само преди половин час.
— Ама че глупост. Тичала съм по непознат човек. За малко не станах за смях. Простете, че ви занимах с това, мистър Армстед.
— Няма нищо. Забавлявай се в Женева и остани там до края на конференцията. Довиждане!
Повече от минута Армстед продължи да седи, без да мръдне, но отвътре му кипеше.
Натисна бутона на телефона:
— Хари?
— Да, сър?
— Веднага ела при мен! Искам да те видя.
Хари Дайъц цъфна в кабинета на Армстед почти веднага. На лицето му бе изписана тревога:
— Случило ли се е нещо, шефе?
— Случило ли се е? — изрева Армстед. — Онзи педераст Пейгъноу едва не провали работата.
Дайъц се приближи съвсем объркан:
— Какво искате да кажете?
— Този идиот Пейгъноу — Армстед едва сдържаше гнева си — видели са го в града, където е отседнал.
— Нион?
— Де да знам кой. Не трябваше никой да го вижда.
— Но, как…?
— Една от нашите, онова момиче Уестън, излязла да се поразходи, преди да ми се обади. Отишла в Нион и видяла там Пейгъноу. Влизал в хотела си. Тя паркирала и се затичала след него. За щастие не го е намерила. Не бил регистриран.
— Той е регистриран под името Джеймс Фергюсън. — Дайъц като че ли се позамисли. Бавно заклати глава: — Не знам, шефе, дали направихме добре, като изпратихме и двамата там. Мисълта ми е за Уестън и Ремзи. Такива неща не е изключено да се случват и друг път…
— Те са ми нужни там — настоя Армстед… — вършат добра работа. Материалите, които събират са от голяма полза. Това е било случайност, едно вероятно съвпадение. Ако Пейгъноу беше спазил инструкциите… — Армстед удари с юмрук по бюрото — Хари, виж веднага да ме свържеш с Пейгъноу. Задника ще му съдера. Преди това кажи на Естел да напечата тези неща колкото се може по-бързо. Трябва да предам информацията на Пейгъноу.
Дайъц изскочи като стрела от кабинета. Но скоро уведоми шефа си, че международните линии били претоварени и ще трябва да почакат.
Цели 20 минути Армстед не мръдна от мястото си. Нервно и ритмично барабанеше с пръсти по бюрото си, а отвътре все повече му накипяваше.
Когато Дайъц му съобщи, че има връзка с Гус Пейгъноу, Армстед бе готов за разправа.
— Гус? — изрева той в телефона.
— Какво има, шефе?
— А бе, идиот! Как можа да се оставиш да те видят?
Пейгъноу отвърна в недоумение:
— Не ви разбирам!
— Видели са те — настоя Армстед, вече по-спокойно. — Човек от нашите, наша репортерка. Помниш ли онова момиче Виктория Уестън, която преди известно време те интервюира?
— Онова симпатичното маце, с което говорихме за Ингър?
— Тя е изпратена от нас в Швейцария да проучи Интерконтинентал. Излязла с колата си вън от Женева и минала там — майната му… където си ти, и те видяла да влизаш в хотела си…
— Тя е идвала в този забутан град…?
— Туристическо любопитство. Де да знам. Важното е ти какво си правил по улицата през деня? Имаш изричните ни инструкции за това.
— Виж к’во, шефе, чакай да ти обясня. Купър…
— Линията, на която сме, сигурна ли е?
— Тази линия никой не я следи. Аз съм просто един от многото туристи тук, дошли да разгледат музеите. Но чакай да ти обясня. Не съм забравил инструкциите, но Купър дрънна от хотел Ксения в Женева и поиска да подсигуря резервния апартамент. Алтернативния вариант за… За укритието… и… трябваше да изляза.