— Здравейте — каза тя, — помните ли ме?
Помощник-управителят я загледа за момент в недоумение, но после я позна:
— Да, разбира се, добър ден, мис Уестън.
Виктория посочи с палец през рамо:
— Това придружителите на Антон Бауер ли са?
Помощник-управителят погледна натам:
— Да, те са.
— Какво се е случило с хер Бауер?
Човекът сви рамене:
— Не знам.
— В стаята си ли е?
— Обадихме се, но никой не отговаря.
— Може би му е станало лошо и не е в състояние да отговори.
— Не, мис Уестън. Ходихме в апартамента му. Там няма никой. Хер Бауер е излязъл.
— Но…
В този момент помощник-управителят вдигна глава и закова поглед някъде зад Виктория. Тя веднага се обърна. Набит здравеняк, спретнато облечен, с рогови очила и плътно зализана с брилянтин коса властно махаше с ръка. Помощник-управителят бързо стана:
— Извинете, мис — каза той неспокойно, — управителят ме вика.
Излезе бързо от рецепцията и се затича към шефа си. Управителят го хвана през рамо и насилствено го поведе към една от белите мраморни колони, оградена с витрини от тисово дърво.
Здравенякът тайнствено зашепна нещо на помощника си и двамата бързо изчезнаха зад колоната. Това възбуди любопитството на Виктория и тя тръгна след тях. Уж нехайно, тя се приближи към колоната и подаде ухо към ъгъла, зад който те се бяха скрили. От това място добре се чуваше гласът на управителя. Той говореше бързо и на френски, но тя успя да разбере всяка дума и това, което чу я накара да замръзне на мястото си.
Управителят каза:
— Да, вярно е Пиер, съобщиха ми го съвсем официално от полицейското управление, където сега разпитват бодигарда. Доколкото разбрах, Бауер влязъл с бодигарда си в специален асансьор, който бяхме подготвили за него, за да слязат долу при другата охрана и придружителите, но асансьорът бил спрян и отворен по някакъв начин преди мецанина. Въоръжени терористи, вече се знае, че е бандата на Карлос, отвлекли двамата мъже навън от хотела. Вързали им очите, набутали ги в една огромна кола и ги отвлекли извън града.
— Невъзможно — това бе гласът на помощника. — Генералният секретар на Обединените нации отвлечен в Женева! Не, това е невъзможно!
Управителят продължи на френски:
— Но е факт, Пиер… Уви, факт е. Всичко това съобщил бодигардът. Карлос го взел не само за да си подсигурят спокойно и безпрепятствено измъкване, но чрез него да съобщят на полицията условията за освобождаването. Тези условия не са ми известни засега. Вързани били не само очите на бодигарда, но и ръцете му. След около 20 минути пътуване (според изчисленията на бодигарда) колата спряла, и той бил измъкнат от задната седалка. Оставили го на полето, и колата бързо изчезнала. Той, умишлено според мен, не бил здраво вързан и скоро успял да се освободи. Махнал превръзката от очите си и излязъл на пътя. Огледал се и разбрал, че се намира недалеч от Копе. Един шофьор го взел и го закарал до селото. Оттам той се обадил на полицията, която веднага го прибрала в управлението. Чул бил терористите да споменават Карлос и колко доволен щял да бъде Карлос. Към него се обърнали само веднъж, и то преди да го оставят на шосето. Казали му условията за освобождаването, които той трябвало да предаде на полицията. Полицаите ми се обадиха. Искат да им съдействаме.
— Но как?
— Засега не искат да се чува нищо за отвличането. Искат обаче да информирам охраната да не чака повече, и това, разбира се, трябва да стане с някакво невинно обяснение…
— Че мосю Бауер е болен… И ден-два… ще трябва да почива.
— Отлично, Пиер. Ти ще им съобщиш това, а аз ще се заема с другата им молба. Ще телефонирам в Двореца да отложат сутрешното заседание на конференцията поради неразположение от страна на Бауер. Истината не трябва да се казва, Пиер… Това ще попречи на работата на полицията… а може би и на хотела също…
Виктория най-после се раздвижи. Не биваше да я видят, че подслушва. Трябваше да съобщи невероятната новина в Ню Йорк колкото се може по-бързо. Тихомълком се отдалечи от колоната. Въпреки обилната руменина по лицето й, тя се опита да прикрие вълнението си, приближавайки се до ескалатора във фоайето.