— Ник, аз първа и единствена грабнах тази новина — каза Виктория бързо. — Ти видя ли подзаглавието с автора на сензационния репортаж?
— Нямаше подзаглавие в това, което прочетох.
— Да, но в Рекърд имаше. Можеш ли да се сетиш за името?
— Марк Брадшоу? Пак ли бе, не думай.
— Веднага след събитието позвъних на Дайъц, уверена, че единствена аз имам новината. Той ми каза, че те вече пуснали материала за печат. Какви ги върши този Армстед? Дубльор ли ни е сложил?
— Предполагам, че го прави за по-голяма сигурност. Този Брадшоу е късметлия копеле. Завиждам му. Бих желал да имам неговия късмет. А за Армстед никога не съм предполагал, че е гений.
— В какъв смисъл?
— Ами в смисъл, че винаги съумява да изпрати нас и Брадшоу навреме на горещите точки на събитията. Името му трябва да бъде изписано с едри букви и на видно място в Лигата на екстрасенсите. С моето изпращане в Израел обаче и с твоето в Париж, няма да познае. Ти между другото какво правиш в Париж?
— Армстед ме отзова от Женева. Изпрати ме да чакам тук до второ нареждане. Ще броя пръсти тук и ще чакам нещо да стане.
— Нищо няма да стане там и, както предчувствам, абсолютно нищо няма да се случи и тук. Не забравяй, че нашият бос е човек като всички — печели, но може и да губи. Така или иначе ние с теб май трябва скоро да се видим.
— Аз много искам, Ник!
— Ей, викат ме. Боя се, че е време за тръгване.
— Ник, обади ми се като пристигнеш в Кайро.
— Непременно, мила. Ще имаме достатъчно време, за да бъдем заедно.
Късно следобед един син микробус с умерена скорост излезе от булевард Херзъл в Йерусалим и пое по Рупин. Вътре седеше Купър. Облечен в тънък летен костюм с консервативно подбрана вратовръзка към бялата си памучна риза, той изглеждаше като всеки бизнесмен-турист. Беше опрял нос в стъклото и се взираше навън. Вдясно се виждаше сградата на Староеврейския университет и огромния университетски стадион. Точно когато се канеше да се отдръпне от прозореца, той зърна величествените колони на израелския парламент. С присвити очи Купър продължи да се взира през стъклата на микробуса. Изведнъж, вдясно от тях, изникна изящно заоблено бяло кубе. Това беше покривът на Музея на ръкописите от Мъртво море.
— Пристигаме — обяви Купър и се протегна на седалката. Викна високо, за да могат останалите седем човека в микробуса да го чуят добре. — След няколко минути ще бъдем на мястото, така че бъдете готови. Всички вече сте били в този музей, значи всичко ви е познато. Всеки има задача. Знаете какво да правите.
— Всичко е ясно — провикна се Куикс от първата седалка.
Купър помълча половин минута, вперил поглед през стъклото в нарастващия бял купол и отново лениво продължи:
— Крупински ще паркира този автобус на паркинга до музея. Ще остави автобуса там и заедно с Пейгъноу ще отидат при двата празни форда на паркинга. Ще се мотат около тях с цигари в уста и ще следят часовниците си с постоянна готовност да заемат шофьорските места. През това време ние ще наскачаме от автобуса като туристи. Туристическа група от Ливърпул, запомнете това. Ще се наредим на опашката за билети. Пред касата има указател с надписи на английски и иврит — личат отдалече. С билетите в ръце, поединично или на двойки, ще отидем към остъклената будка на входа. Това е пропускът, след него тръгваме по бетонната алея към Музея на хълма отпред. Преди да стигнем до него, на второто отклонение вдясно има табела — „Светилище на книгата“. Това е нашата цел. Съвсем спокойно се придвижваме натам, никакви подтичвания, никаква припряност. Вие сте туристи, помнете това. Качвате се по височинката по четирите стъпала, вървите до още две следващи стъпала и по стръмното стълбище след тях слизате в двора. Със стъпването ни на това стълбище, започва операцията.
Лафеер замаха с ръка:
— Ами ако се смесим и объркаме с другите туристи — истински, там по стълбите?
— Това е малко вероятно, но все пак е възможно — отговори му Купър. — Ако се случи такова нещо, ще ги спрете на място. Задържате ги, докато всички се измъкнат. — Купър обхвана с поглед и останалите. — Всички действаме светкавично. От влизането ни в музея до излизането имаме не повече от три минути.
— Ясно — извика в отговор Куикс.
— Въпроси?
— Нямаме въпроси.
— А, и още нещо много важно — каза Купър — предвидливост на Пейгъноу. Всички в автобуса, освен шофьора, се обърнаха към водача си. — Запомнете! След входното антре и сувенирното помещение на музея има тунел с наредени в него осветени и остъклени витрини, тях не ги пипайте! Изобщо не им обръщате внимание! В тях са ръкописи, свитъци, монети, глинени парчетии и други находки. Те не представляват никаква ценност. Там не се спирайте. Преминете направо в кръглата зала. Издигнатия пиедестал към колоната в средата също няма да пипате. Там са пергаментите с ръкописите на Исай, но фотокопия. Минете направо към другите витрини, в залата, където са оригиналните свитъци от Мъртво море. Не се опитвайте да чупите стъклата на витрините. Те са свързани с алармена инсталация. Послужете си с ключовете, които подправихме. Това може да ви позабави, но пък е по-сигурно. Ключалките са в основата на витрината. Пъхате ключа, отваряте капак, грабвате свитъците и изчезвате.