Автобусът направи завой с леко подрусване. Купър погледна през прозореца:
— Минаваме покрай двата форда, на които ще се качим после. Дай отзад, Крупински. Паркирай там!
Автобусът бавно мина между колите. Всички седяха неподвижни в напрегнато очакване. Забелязаха, че има незаети само три коли. Докато паркираха, Купър отново ги заговори:
— За измъкването ни оттук… ако всичко мине добре, излизаме спокойно и отпуснато, както при влизането. Определените четирима отиват спокойно към туристическия кораб в Хайфа. Гус и аз ще се върнем в Йерусалим, за да направим необходимото там преди излитането ни. Ако пък нещо се обърка, бързо действаме по алтернативния план. Тръгваме по другия маршрут и на двойки ви сваляме при нашите хора, където се преобличате и напускате страната. — Купър се обърна към Крупински и Пейгъноу: — И при единия, и при другия случай суматоха да няма. Никакви бързания и минавания на червено. Израелците имат в светофарите скрити камери, които заснемат всеки нарушител. Веднъж да се качим на самолета — после знаете. Среща в Париж, съгласно уговорката.
Автобусът беше спрял.
— Ол райт, момчета — каза тихичко Купър. — Работа ни чака. Да тръгваме!
Вратата на автобуса се отвори. Крупински и Пейгъноу слязоха и с нехайна походка тръгнаха към колите. Купър ги проследи с очи и последва другите навън от автобуса. Разговаряйки оживено помежду си, те се разделиха на две групи и стигнаха до будката с надпис „Продажба на билети“. Наредиха се на опашка и затърсиха из джобовете си дребни пари. Всеки заплати билета си и мина към съседната будка, обградена със стъкла в сини рамки. На нея пишеше „Вход“. Купър мина първи. Вътре нехаен млад човек с някаква лепенка на брадичката и значката на музея на спортното си сако приказваше на иврит с дебеличка девойка, която седеше до него и апетитно хрупаше една ябълка. Младежът механично взе билетите, без дори да погледне хората. Групата се озова на широката бетонирана алея. Купър избърза, излезе отпред и тръгна спокойно като водач на туристическа група. Всички вървяха бавно, като непрекъснато бършеха челата си и охкаха от жегата. Минаха първото отклонение, книжарницата и помещенията за почивка. На групички навлязоха в алеята, която водеше за музея. На високо издигната табела пишеше „Светилище на книгата“.
При табелата се събраха около Купър и с ускорена крачка поеха по алеята. Изкачиха няколко стъпала и наведени тръгнаха между една черна стена и белия купол. Завиха зад един ъгъл и отново събрани, се изправиха пред стръмното каменно стълбище, което водеше към двора. Туристи почти не се виждаха. Купър присви очи към часовника си, след това вдигна глава, за да обхване всички с поглед и рязко кимна към стълбището:
— Действайте! — заповяда той.
Мигновено шестима от тях измъкнаха цветни скиорски маски и ги нахлузиха на главите си. Куикс вече беше извадил от пазарската си чанта лека картечница „Кох“. Забързани надолу по стълбите, останалите приготвиха заредените си пистолети „Магнум“. Смъкнаха се на двора почти едновременно. Кривнаха вляво и се затичаха през двора към главния вход на подземния музей.
В коридора Купър видя хора, които беше очаквал да види. Зад отворената метална врата бяха застанали двама служители от музея — един уредник в цивилен костюм и един пазач, облечен в униформа, на която висеше кобур. Недалеч зад тях, до една масичка с наредени по нея сувенири, книжки и касети, седеше голобрадо чиновниче и четеше книжка.
Появата на Купър в тази страшна маска и блесналите насочени пистолети стъписаха и тримата музейни служители и като че ли ги хвърли във временна парализа. Купър нахълта вътре. Другите пет маскирани фигури се втурнаха след него. Купър усети Шийлдс до себе си и бързо му напомни:
— Вчера каза, че алармата може би ще бъде изключена. Провери все пак!
Уредникът и продавачът на сувенири вече бяха вдигнали ръце. Пазачът се опита да окаже съпротива, като посегна към кобура си, но Купър се спусна и го удари с пистолета по главата. Възрастният човек простена и се олюля. Купър го задържа, измъкна пистолета от ръката му и го остави да се стовари на пода. Куикс беше оставил на пода картечницата и чантата си и беше останал зад уредника. Свали ръцете му, измъкна въженце от джоба си и здраво ги завърза на кръста му. Събори го на пода, извади от джоба си носна кърпичка и я напъха в устата му. През това време Купър направи същото с пазача, а Оувърли — с продавача на сувенири. Купър бързо скочи на крака. Даде знак на Куикс да остане на входа и награби пазарските чанти. Хвърли една на Оувърли, другите на Лафеер и Де Силво, които веднага нахълтаха в тунела на музея. Оувърли ги последва. Купър последен се спусна след тях. Преминаха на бегом базалтовия тунел с витрините, приближиха стълбата, която водеше към главната кръгла зала на музея и пред тях се изправи тантурест униформен пазач. Купър изтича напред с високо вдигнат пистолет, но забеляза, че пазачът не е въоръжен и доброволно вдига ръце. Купър даде знак на хората си да го завържат, а сам той обиколи залата, за да провери дали има други хора. Те се заеха с пазача, а Купър бързо мина в кръг из залата. Зад пиедестала в центъра, мъж и жена със слухови апарати, явно съпрузи, напрегнато се взираха във витрината с кафявите свитъци. Те не усетиха кога Купър застана с пистолета зад тях. Бяха твърде уплашени, за да реагират, и Купър набързо ги изтика към другите, където ги завързаха, напъхаха им кърпите и им заповядаха да легнат на пода. Без да губят нито секунда, хората от бандата се пръснаха ветрилообразно из залата и напъхаха ключовете в предварително разпределените помежду им витрини. Пет стъклени капака се вдигнаха и истинските свитъци от Мъртво море, древните пергаменти, някои от които съшити с ленени конци, бяха измъкнати и напъхани в пазарските чанти, като някои от тях се разкъсаха. Грабежът завърши.